Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 190

Но по този въпрос Стовба се оказа твърда като скала. Като баща на детето Шурик даде разрешение за заминаването му. Лена чакаше последните документи. Бяха купени билети за самолета до Мадрид през Париж. Енрике щеше да ги посрещне на летището. Стовба съобщи на Алварес че е купила билети, но е объркала датите — една седмица по-късно. През тази седмица трябваше да се реши всичко и сега щеше да решава не тя, а самият Енрике.

На Мария съобщиха за заминаването два дни преди това и през целите тези дни тя не престана да плаче. Беше почти на дванайсет години и външно изглеждаше като мома за женене, беше изпреварила съученичките си вече не с еди-колко си сантиметра, а с цяла епоха от живота: имаше менструация, бяха й пораснали малки гърди с големи зърна.

Очакваше я кариера, която сега можеше да рухне. Тя не искаше да се разделя с балета. Не искаше да се разделя с Веруся. Не искаше да се разделя с Шурик. На всичко отгоре никой не й казваше закъде точно заминават.

— Отиваме да се видим с татко ти — казваше Лена.

Мария кимаше и продължаваше да плаче. Вечерта преди заминаването се появиха всички обичайни признаци, че се разболява: хленчеше, седеше прегърбена на стола и търкаше зачервените си очи. Вера я прати да си легне. Преди да заспи, Мария извика Шурик.

— Дай ми нещо сладичко — помоли го тя.

Това беше общата им тайна от последните две години: Мария имаше природна склонност към напълняване и въпреки огромното изразходване на енергия в училище постоянно беше на диета и дори леко гладуваше. От храната й бяха изключени хлябът и захарта и Вера грижливо следеше какво яде. Но от време на време детето молеше Шурик „да го ударят през просото“ и тогава двамата отиваха в сладкарница „Шоколадница“ и Шурик й купуваше толкова сладкиши, колкото тя можеше да изяде. Пасти с крем, разбита сметана с шоколадов прашец, горещ шоколад, сладък и гъст като глицерин. Тя изяждаше всичко това, обираше докрай чинийката и облизваше лъжичката или вилицата и целуваше Шурик с лепкави устни. После се качваха на метрото на площад „Октябърски“ и тя, повалена от захарния удар, винаги заспиваше, прислонена до рамото на Шурик, и спеше дълбоко, така че той трябваше да я буди на „Белоруская“.

— Дай ми нещо сладичко — помоли Мария и той се зарадва, че в чекмеджето на бюрото си има блокче рядък шоколад, подарен му от майката на ученик по случай някакъв празник.

Той донесе шоколада, разгъна станиола и отчупи парченце.

— Храни ме — помоли Мария и той постави в широко отворената й уста шоколадовото квадратче. Извивката на устните й беше пурпурно-розова, контрастирайки с тъмните устни. Тя леко ухапа пръста на Шурик, намръщи лице и се разплака.

— Не реви — помоли я той.

— Целуни ме — Мария седна в леглото и го прегърна.

Той я целуна по главата.

— Мразя те — каза Мария, грабна шоколада и го запокити далече от себе си.