Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 187
Людмила Евгеньевна Улицкая
С широки пръсти и безгрижна, изгубила по един или друг начин почти цялото семейно наследство, тя решително промени отношението си към парите: по-рано ги бе приемала като еквивалент на удоволствията, които можеше да си позволи, а сега — като гаранция за независимостта си. И на първо място от Шурик. Той заемаше огромно място в живота й, но всъщност не го заемаше, а заместваше онзи идеален, въображаем мъж, за когото беше достойна, но който не се случи в живота й.
Талантът на преводач, интуитивното умение да избере точната дума и да я постави на правилното място беше само част от основната дарба на Валерия — безпогрешно да подрежда около себе си всички елементи на живота: и хора, и предмети…
Вече отдавна не можеше да ходи в обикновения смисъл на думата, но като се подпираше с мощните си ръце на облегалката на близкия фотьойл, на патериците, тя се изправяше и се придвижваше, влачейки подире си безчувствените крака, и така преодоляваше няколкото метра до тоалетната. Настъпи моментът, когато ръцете й отслабнаха и вече не можеше да откъсне от леглото натежалото си тяло, и тогава се принуди да предприеме преустройство на света: направи цялостно разместване. С ръцете на Шурик, разбира се.
Сега лежеше, обградена с три маси: вдясно — тоалетката с кремовете и лаковете, вендузите и лекарствата, вляво — преместеното плътно до леглото бюро с пишещата машина, преводите, речниците, но и с плетката, картите за пасианс и телефона, а на самото легло, над корема й, беше разположена трета маса — лека разтегателна, измислена от самата нея и конструирана и изработена по поръчка от сръчен дърводелец. До тоалетната масичка стоеше изработена от същия дърводелец етажерка с вратички отдолу, зад които се криеха унизителните предмети от първа необходимост.
В затвореното стайно съществуване времето ставаше разлято и аморфно, денят с лекота се превръщаше в нощ, закуската — във вечеря и Валерия се стараеше да запълва безформеното време по всички възможни начини: с принудително-строг режим, телефонни разговори в определени часове на деня, радионовини, телевизионни предавания — всяко нещо на мястото си, по часове, по дни от седмицата. И приятелките бяха разпределени по дни от седмицата. Впрочем за Шурик беше направено изключение: само той можеше да се отбива при нея освен във вторник по всяко време на деня и нощта…
През дългогодишното си боледуване тя не бе изгубила приятелките си, те дори бяха станали повече. Как, откъде се вземаха? Порастваше дъщерята на някоя приятелка и ето — вече се отбиваше у Валерия с полско списание, да преведе статия за неизвестния в Русия Салвадор Дали или за нов модел поли… Идваше обидена от живота маникюристка и оставаше като приета в дома приятелка и почитателка. Идваха, за да получат приятелството й, бивши съученички и колеги, съседки по стая от болници, в които бе лежала, случайни спътници от времената, когато още можеше да пътува до санаториуми, и бивши лекуващи лекари, и стари любовници…