Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 185

Когато дойде за пореден път, Лена разказа на Шурик за една нова възможност да замине, този път съвсем абсурдна, а на всичко отгоре изискваща още няколко години чакане и една гнусна измама. Именно за гнусната измама разказа Лена на Шурик една нощ в кухнята, докато Мария и Вера дълбоко спяха.

В Ростов на Дон в трети курс в селскостопанския институт учел лозарство някакъв прокомунистически испанец когото някакъв лош вятър бил довял при донските казаци. Той бил дете на едно от онези испански деца, които бяха отгледани от съветската власт, и както става обикновено с двукратно променялите местожителството си хора, имал тотално объркани представи. Въпросният Алварес още на дванайсетгодишна възраст се върнал от Москва в Испания, а сега отново дошъл в бившата си родина да получи образование, което в Испания получава всяко селско момче, и то без да се откъсва от лозето. Бил на двайсет и пет, тоест малко по-млад от Лена, твърде невзрачен наглед и влюбен в Лена до диария. Това не било никаква шега, защото всеки път, когато се срещали у някаква приятелка на Лена, наистина го хващало жестоко стомашно разстройство.

— Та така значи — запали последната цигара от пакета Лена, — с едно мигване мога да се омъжа за него. След две години той ще завърши института. И значи след две и половина заминавам с него за Испания, от там — фър! — закъдето поискам. Енрике ще дойде и ще уреди всичко.

— А няма ли да те убие? Или единият испанец — другия? — трезво се поинтересува Шурик.

— Не, разбира се. Ние с Енрике не сме романтици, ние сме маниаци. Просто трябва да се видим. Да се оженим, пък после може след три дена да се разведем. Аз вече нищо не разбирам — лицето й се озлоби, очите й потъмняха.

— Добре, ами този… Алварес? — не се сдържа Шурик, увлечен от сюжета.

— Ами нали това ти говоря — дреме ми на шапката за него. И аз разбирам, че не е хубаво. Нещо като измама. Но не съвсем — нали ще спя с него. Той това иска, ужасно го иска, нали ти казах, влюбен е до диария. А на мен, Шурик, ако не е с Енрике, ми е абсолютно все едно с кого. Искаш ли да легна с теб?

— Е, късно е вече, скоро трябва да ставам, за да заведа Мурзик на училище — отговори честно Шурик и тогава Лена се ядоса:

— Ей че си и ти, голямата работа! И аз мога да я заведа на училище.

Шурик си помисли, че такава му била съдбата. В неговата стая спеше Мария. Бабината, където беше приготвено легло за него, беше преходна със стаята на Веруся.

Лена изхвърли фасовете в кофата за боклук, отвори прозорчето, избърса чистата маса и тръгна към банята. Извърна се и Шурик разбра, че го канят.

Лена отдавна не се преструваше, както по-рано, че нещо е сбъркала. Отвъртя крана и докато водата пълнеше ваната, страшно безсрамно се съблече с бавни, провлечени движения и съвършено непозната усмивка на лицето… Всичко останало беше чудесно, но съвсем обикновено. Между другото водата беше излишна, защото, когато лягаха, преливаше от ваната, а когато бяха прави, пак им се искаше да легнат.