Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 186

И както обикновено, Шурик заведе Мария на училище, защото Лена спеше дълбоко и той я съжали и не я събуди.

И сега, ако новият план на Стовба се реализираше, още три пълни години, ако, естествено, не се броят зимните, пролетните и летните ваканции, на Шурик предстоеше да води Мария на училище и, естествено, да я взема от там. Впрочем понякога я вземаше самата Вера.

Натоварването на Мария растеше от година на година, имаше репетиции, концерти, ежегодни изпити, за които се готвеха, напрягайки всички семейни сили. Съчетанието от африканския й темперамент и жестоката дресура на тялото изработи у нея могъщ характер. Вера Александровна знаеше, че дори от нея да не станеше балерина, тя нямаше да се изгуби сред хилядите свои връстнички и щеше да постигне в живота всичко, което пожелае. В училището възлагаха големи надежди на Мария, познаваше я самата Головкина, която кимаше снизходително, когато при среща в коридора момичето замръзваше пред нея в книксен.

Сутрешен книксен Мария правеше и пред Вера, преди да я целуне по бузата. И всеки път Вера се разнежваше.

Не, не беше права мама: момчетата са едно, а момичетата — съвсем друго — тя сякаш се оправдаваше пред покойната си майка, задето по-малко бе обичала родния си Шурик като дете, отколкото чуждата Мария…

52

Колкото по-голяма власт придобиваше немощта над разплуващото се тяло на Валерия, толкова по-силно се съпротивляваше тя и духът на боец у нея се засилваше. Вече няколко години тя не напускаше дома си и й ставаше все по-трудно да се движи дори в пределите на двайсет и четирите квадратни метра — голяма прекрасна стая! Краката отдавна се бяха предали, но все още я държаха ръцете, криво-ляво тя се добираше до оградената с паравани импровизирана тоалетна — стол с изрязан в седалката отвор и поставена под него кофа. Тук намериха мястото си и фаянсовата кана за поливане и легенът на сини напукани цветчета — Валерия пазеше благообразното приличие на дома си.

От следоперативното време Валерия държеше две прислужници: сутрешна — Надюша, възрастна жена, бивша портиерка, която носеше по-обикновените продукти и й помагаше за тоалета, и вечерна — Маргарита Алексеевна, медицинска сестра, която викаше при необходимост. Благодарение на ловкото дирижиране на присъствията Шурик нито веднъж не срещна дори една от двете: за Валерия беше важно той да смята, че е самостоятелна… Но същевременно й се искаше той все пак да носи някаква отговорност, да разбира колко зависима е от него…

А в действителност не беше чак толкова зависима! Самостоятелността се определя изключително от парите, които печелиш — Валерия се бе уверила в това и работеше много бързо и с удоволствие. Докато Шурик разширяваше полето на дейността им чрез усвояване на техническия превод, Валерия, която умееше с помощта на телефонната слушалка да върши чудеса на общуването с най-разнообразни хора — от управителка на магазин за хранителни стоки до секретар на редакция, — почти бе монополизирала женските списания по отношение на превежданите от полски статии за мода, козметика и тям подобни дамски красоти на живота.