Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 184

— Аз бих казала, че тук има някакво педагогическо недоглеждане — кротко завърши Вера Александровна бабата.

Вера Александровна инструкторката изведнъж се уплаши: и през ум не й беше минала такава опасна трактовка на конфликта.

„Само расизъм ми липсва“ — уплаши се инструкторката Вера Александровна и миролюбиво, но подличко се усмихна.

— Какво говорите! Вие просто не познавате нашия контингент, при нас е учила дъщерята на самия Сукарно, освен това дъщерята на гвинейския посланик, а и едно момиче от Алжир, дъщеря на милионер, така че за расизъм не се безпокойте — няма никакъв расизъм. Но аз ще си поговоря с момичетата…

И се замисли: наистина, в документите няма нищо такова, но я си представи, че е внучка на някой Лумумба или Мобуту?

Инструкторката беше в сложни отношения с началството, затова пък я харесваше самата Головкина, така че педагогическият колектив беше разцепен на две партии — едните „за“ нея, другите „против“. Тъй като в педагогическия колектив инструкторката Вера не беше единствената несполучила в живота, а имаше още няколко десетки неосъществени балерини с осакатени биографии, неверни съпрузи и още по-неверни любовници, обстановката беше твърде нервна и само страхът пред великата началничка и престижът на училището сдържаха кипящите страсти. Тук на никого нищо не се прощаваше.

По-нататък нещата продължиха точно както искаше Веруся. Не бе докладвано на по-високото началство, въпросът бе решен вътрешно. Поскастриха Мария, но поскастриха и другите момичета.

Естествено, Шурик беше въвлечен във всички перипетии на балетния живот, който постепенно заемаше централно място в семейството.

Сега, когато Стовба пристигаше от Ростов, Шурик й отстъпваше своята стая и се преместваше в бабината, за Мария приготвяха походно легло при Вера, но то обикновено оставаше празно: Мария се настаняваше до майка си и се наслаждаваше на близостта й.

Вечер Стовба ходеше с Мария на балетни спектакли и усвояваше ролята на майка на балерина. Когато гледаха „Дон Кихот“, Мария седя с вкопчени една в друга ръце, като замръзнала, а след края на спектакъла каза на майка си:

— Ще видиш, че моята Китри ще бъде по-добра.

Ролята на Китри беше най-голямата й мечта.

Стовба се примири: в ръцете на Вера момичето наистина се превръщаше в балерина.

Понякога Лена се отчайваше: плановете на Енрике се рушаха един след друг. Той вече беше получил американско гражданство и молеше Лена да се срещнат в някоя социалистическа страна, до която тя можеше да стигне с туристическа група, но Лена се страхуваше, че ако някой научеше за това, вече никога нямаше да може да излезе от Русия. Самият Енрике искаше да дойде в Русия, но този вариант беше най-опасният според Лена, тя беше сигурна, че ще го тикнат в затвора: имаше лоша предистория, а сега вече беше и американец.

От време на време по сложни пътища си разменяха писма и снимки. Енрике разглеждаше снимките на дъщеря си и се възхищаваше на приликата й с покойната му майка. Самият той беше станал зрял мъж, беше надебелял, Лена беше отслабнала и лицето й едва напомняше онази светлоруса матрьошка, в която Енрике беше се влюбил безумно преди десет години. Но в характерите им имаше нещо общо, което очевидно ги бе събрало навремето: ако не бяха снимките, нямаше да се познаят, ако се срещнеха на улицата, но препятствията разпалваха страстта до безумие.