Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 182

Тази фалшива Вера Александровна ги водеше навсякъде, дори в стола, припираше ги да се обличат, да се събличат и гласът й беше висок, писклив. Мразеше всички момичета, а Мария имаше чувството, че най-много мрази нея. И сякаш тъкмо тя получаваше най-много забележки: че се върти, когато трябва да стои мирно, че яде прекалено бързо, че не е направила задължителния книксен, последното запазило се от императорските времена правило — преподавателите да се поздравяват с леко пружиниращо движение с леко приклякане.

Мария се уморяваше ужасно. И й беше скучно. Но мълчеше — нито дума на Вера. И на Шурик нито дума. Те излизаха от къщи в седем и половина и през целия път тя бавно се събуждаше. Едва до самото училище подскачаше, прегръщаше Шурик, целуваше го по небръснатата буза и побягваше. Шурик се потътряше към къщи да си доспи.

Мария не си намираше приятелки в училището. Момичетата вече бяха учили цяла година в подготвителния клас и се бяха сприятелили. Тя беше нова, по-висока от всички и вдигаше крачето си по-високо от всички. И много скоро я поставиха при средния станок, където винаги поставят най-добрите… Тя още не знаеше, че най-добрите не са обичани. Освен това повечето момичета бяха по-големи, много от тях живееха в интерната при училището и вече си бяха оформили компании, в които не приемаха Мария.

В края на първата година им разрешиха да застанат на палци… И отново — батман, тондю, плие… И отново — най-добрата от всички… Но самата Мария не се харесваше. Класът беше все от дребосъци, всички момичета, сякаш нарочно подбрани, бяха със светли коси и бяла кожа и тя страдаше, задето не приличаше на другите, а особено страдаше от номера на обувките си — трийсет и седми. Веднъж в съблекалнята те дълго се подиграваха на огромните й балетни обувки и дори поиграха с тях футбол.

На другия ден тя отказа да отиде на училище.

— Не искам повече да уча балет. Ще ходя в обикновено училище, без балет.

Вера я остави вкъщи. Закусиха двете, като пуснаха Шурик да си доспива. Сервираха си закуската в бабината стая, а не в кухнята, както обикновено. Вера извади красиви чаши и постави най-златната пред Мария.

Една седмица преди това Вера и Шурик бяха на родителска среща. Шурик присъстваше не просто като придружител, а и в качеството на родител. Вера Александровна изпита смътно приятно чувство: сякаш Мария беше нейна и на Шурик дъщеря и през двата часа тази мисъл я забавляваше.

Преподавателката на класа по балет много хвали Мария, учителите по общообразователните предмети също бяха доволни от нея, само инструкторката адашка говори за Мария с неприязън: затворена, рязка, лош контакт със съученичките.

„Завиждат, завиждат“ — веднага постави диагнозата Вера. Тя познаваше артистичния свят. И не разпита момичето какво толкова се е случило в училището, та вече не иска да ходи в него. И по време на специалната закуска в бабината стая Вера каза важни, но не съвсем правдиви думи: