Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 179

Когато пристигаше, Лена Стовба ставаше най-важният за Мария човек — за няколко дни.

Вера настройваше изтънчено семейния механизъм: например слагаше Стовба да седне до Шурик, да изглеждат като двойка. Но това беше правилно само отчасти, защото тогава се появяваше някаква излишна валентност, нейна собствена, неизравнена. Имаше и вариант, при който тя гледаше на Стовба като на независима извънсемейна единица със собствени отчаяни движения, маниакални намерения и пълно откъсване от реалното съществуване, но тогава във въздуха увисваше друга, изключително съществена нишка — Мария. Как и към кого беше прикачена тя? Ала именно благодарение на маниакалната идея за обвързване с човек, когото всъщност едва познаваше, Мария беше предадена за временно ползване на Веруся и Шурик — за благото на двете страни…

Лена си шепнеше с Вера Александровна: сега вече не на Шурик, а именно на нея разказваше за всички свои стъпки към Енрике. Разказа й и как бе свършила нелепата история, разиграла се в Полша. С Ян, брата на Енрике, тя се срещнала във Варшава. И двамата били там за пръв път, но Ян имал много роднини, които никога не бил виждал, а Лена — абсолютно никого. През цялата първа седмица той бил зает, пиянствайки с намерените си роднини. Лена стояла в мизерния си хотел, чакала го от сутрин до вечер, докато най-сетне той, едва измъкнал се от запоя, отишъл да я вземе и я откарал в американското посолство — да се женят.

И двамата били напълно сигурни, че им предстои проста и бърза формалност. Така и щяло да бъде, ако Стовба била гражданка на Полша. Предложили на Ян да му дадат виза за Русия и да сключи брак с гражданката на Съветския съюз според съветските закони. Това отново било забавяне, протакане, но в края на краищата — не и отказ. Стовба си заминала, а Ян останал във Варшава да чака съветска виза. Чакал я месец и половина. Енрике на два пъти му пращал пари, като вече се оглеждал за по-голям апартамент в Маями. През тези шест седмици Ян не си губел времето — влюбил се безумно в прекрасна полякиня и когато съветската виза пристигнала, вече бил венчан в католическа черква и документиран в американското посолство като съпруг на съвсем друга жена, а не на очакващата пристигането му Лена Стовба. Енрике се скарал с брат си за цял живот, но това не променяло нещата.

Вера слушаше, трогната до дъното на театралната си душа — всичко беше необикновено, рисковано, възхитително. Сега вече Вера ронеше сълзи. Любов, като дългосвиреща плоча на съдбата… И с нея се бе случило така… Години, изгубени в чакане… Горкото момиче… Горката Мурзик…

Вера прокарваше паралели между своята собствена нещастна женска биография и Ленината, опитваше се да внуши тънката мисъл за липса на гъвкавост, за други възможности, които са отворени пред младата жена с нейната външност и характер, за възможността на света да има друг мъж, който би могъл да й замени… И така нататък…