Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 181

— Мурзик има прекрасен апетит — отбеляза Шурик.

Вера се ядоса:

— Тя има силен характер. Също като Лена. Ако е наследила нещо от нея, то е целеустремеността. С една дума, това е: приеха я. Тази година ще трябва да я водим там всеки ден, а в бъдеще ще видим… Там има общежитие за децата от провинцията… Е, не знам, не ми се ще да давам детето в интерната. Училището е на „Фрунзенская“. Вярно, не е близо. От къщи стигахме до там за около час. В края на краищата — в гласа на Вера прозвуча едва доловима закана — и аз мога да я водя.

Работният ден на Шурик отдавна вече се бе изместил към вечерта: обикновено той се събуждаше доста късно, вършеше домакинската работа — до пералнята, до магазина, до пазара — и се захващаше за работа следобед, понякога до пет сутринта… Разбира се, щеше да се наложи той да води Мария на училище и това вероятно сериозно щеше да промени живота му.

— Ами Стовба? Съобщи ли й вече?

Лицето на Вера помръкна:

— Но, Шурик, нали не мислиш, че тя е враг на детето си? Та това е все едно да спечелиш милион!

— Не, исках да кажа само, че тя евентуално може да замине, и за какво ще е тогава това училище? Напразни усилия!

— Мурзик може да стане истинска звезда. Като Уланова. Като Плисецкая. Като Алисия Алонсо. Повярвай ми.

Шурик въздъхна и повярва: какво друго му оставаше?

В края на август пристигна Стовба и щастливата Мария още в първата минута каза на майка си, че е приета в хореографското училище при Болшой театър.

Вера бе смятала предварително да подготви Стовба за това съобщение, но Стовба изобщо не възрази, дори се зарадва.

Приеха Мария направо в първи клас, без подготвителен, и веднага я сложиха при станока. През първите седмици тя беше в абсолютен шок — мълчеше, не казваше нито дума нито на Шурик, нито на Веруся… Бе очаквала съвсем друго от обучението по балет…

През последната година Мария бе изгледала с Вера целия звезден балетен репертоар — и „Лебедово езеро“, и „Червения мак“, и „Пепеляшка“… И си бе представяла себе си в соловите партии. Да, да… това й подхождаше. Вече беше напълно готова да танцува с бяла пачка на сцената на Болшой театър… Но я поставиха с лице към стената, с двете ръце на станока, и по час и половина без прекъсване със скучно броене тя изопваше крак, стъпала, укрепваше гръбначния си стълб.

Само това и нищо друго. Никакво волно кръжене под звуците на музика, никакви телесни импровизации, каквито й бе предлагала Вера.

Едва след половин година разрешиха да се обърне настрани, надясно, наляво… и отново все същото — да изопнем крачетата, стъпалцата… Раменете надолу, брадичката нагоре! Изправена линия! Изправена линия!

Уроците водеше бивша балерина, но отпусната, пълна, с лице, напомнящо стар женски булдог. Имаше и възпитателка, която се наричаше инструктор. Тя водеше момичетата на уроците и организираше всичко. Казваше се Вера Александровна, което никак не харесваше на Мария, дори я оскърбяваше: откъде накъде Вера Александровна, тя вече си има любимата Веруся… А тази беше млада, но с набръчкано лице, ходеше като балерина, в първа позиция, с пръстите настрани, и си държеше главата според законите на балета, с изправена шия. Да, ама не танцуваше! Момичетата казваха, че напуснала балета заради травма, затова била злобна. Всички знаеха, че на света няма по-голямо нещастие от загубата на балета…