Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 178

След два дни, когато Светлана дойде на себе си и я преместиха в отделението на доктор Жучилин, Слава се обади на Шурик и му каза за произшествието.

— Благодаря ви, че се обадихте — каза Шурик.

Слава избухна:

— Моля! Пак заповядай! Не разбираш ли, че ти си виновен! Всички вие сте просто канибали! Нима не можеш да кажеш нещо повече? Говедо! Ти си истинско говедо! Просто си негодник!

След като я изслуша, Шурик каза:

— Права си, Слава.

И затвори. Как, къде може да избяга човек от безумна жена?

Жоел сервираше масата. Вилицата отляво, ножът отдясно. Чаша за вода. Чаша за вино.

— Кажи, Жоел, би ли се омъжила за мен? — попита Шурик.

Жоел се засмя и скри лицето си:

— Шурик! Ти не си ме питал за това по-рано. Аз съм омъжена. Имам син. На пет години. Живее край Бордо, при родителите ми. Аз много те обичам, знаеш го. Ще бъда тук още пет седмици! Да се омъжа за теб! Така ли? А после да те осиновя, така ли?

И избухна в смях. Шурик се почувства отвратително. Вече знаеше, че утре сутринта ще тръгне чак към края на географията, за болница „Кашченко“, да занесе нещо на лудата Светлана, а привечер при Валерия, защото Надя, която я обслужваше от дълги години, бе заминала при сестра си в Таганрог за цял месец, а Валерия не можеше дори да си изнесе гърнето сама… А след това трябваше да отиде на вилата при майка си и най-вече при Мария, на която бе обещал кошничка, конци и нещо друго — беше си записал какво…

51

По странен начин линията на съдбата на Вера свърза двата си края — трийсетте години на счетоводителската й каторга сякаш потънаха вдън земя и тя стана не пенсионирана счетоводителка, а бивша актриса. Театралният кръжок в сутерена на домоуправлението я върна към времената на студията на Таиров, но личните й артистични амбиции отдавна бяха увехнали и тя се чувстваше щастлива, като предаваше на съседските деца основите на театралната професия.

Откак в дома й се появи Мария, тя осъзна в името на каква тайна цел съдбата бе й пратила неуморния Мармалад, накарал я да се заеме с работа, за която тя си мислеше, че отдавна е забравила. Ако не беше влязла във форма и не се бе занимавала веднъж седмично, в четвъртъците, със своите ученички, не би могла да приеме и да възпита своята немирна скъпоценност, която определено не друго, а провидението великодушно й повери. Тя не се съмняваше, че в дома й расте бъдеща велика знаменитост.

През двете години, докато Мария учеше в обикновеното районно училище, Вера и Лена Стовба си създадоха особени, независими от Шурик отношения. Предишната семейна конфигурация, проста и убийствено ясна — споени в едно майка и син, — се преобразува в нещо сложно и подвижно. Когато живееха тримата — Вера, Шурик, Мария, — се разиграваха поред различни комбинации. Понякога, когато тръгваха в неделя сутрин за някои музеи или изложба и Шурик водеше майка си под ръка, а Мария ту тичаше пред тях, ту се лепваше за Вера, Вера си представяше, че е майка на Мария, а Шурик — неин баща. Шурик виждаше у Мария по-скоро по-малка сестра, донякъде натрапена му от Веруся. Докато самата Мария не товареше главата си с размисли: Веруся и Шурик бяха нейното семейство.