Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 175
Людмила Евгеньевна Улицкая
Голата и съвсем успокоена Светочка лежеше завита с бабиното английско одеяло на дивана и за нищо не мислеше — най-сетне и нея я бе споходило блаженството на спокойствието. Галеше се по корема и гърдите, изпитвайки гордост и благодарност към самата себе си.
Тя беше абсолютно щастлива и дори здрава и непреодолимата пропаст между жената, за която любовта е единственият смисъл и съдържание на живота, и мъжа, за когото любовта, разбирана така, изобщо не съществува, а е само един от многото компоненти на живота, за няколко минути се скри под тънка ципа.
50
Телефонният номер на екскурзовода, който бе разхождал френската група из Москва в дните на първото пътуване на Жоел до Русия по време на олимпиадата, се бе запазил в стария й бележник. След онова първо пътуване тя идва в Русия още два пъти, но и двата пъти в Ленинград. Последния път бе прекарала там три месеца вече като практикантка. Сега пристигна в Москва за половин година — за да завърши дисертацията си. Минаха две седмици преди да се реши да се обади на Шурик. Беше го запомнила не толкова защото беше симпатично снажно момче с детска руменина, много руско — tres russe, — както дружно бе решила навремето цялата френска група, колкото заради неговия френски — безукорен език от началото на двайсети век, на който вече никой не говореше освен може би някакви провинциални нотариуси, успели да стигнат деветдесетте…
Жоел се бе увлякла по руската литература още преди да дойде в Русия, и дори се бе опитвала самостоятелно да учи руски език. Живата Русия я очарова и тя, единствена дъщеря на богат винопроизводител, собственик на големи лозя край Бордо, за огромно недоволство на баща си се записа в Сорбоната и напълно се откъсна от семейния бизнес. Вместо да се занимава със счетоводство или работа с клиентите, Жоел се ровеше в текстовете на Толстой. Когато четеше „Война и мир“, й направи впечатление, че френският език на Толстой, огромните диалози между руските аристократи, съществуващи равноправно с руския текст, й напомнят по нещо френския, който говореше руският екскурзовод Шурик. И начинаещата филоложка се заинтересува от този феномен. Впоследствие намери голямо количество фрагменти от френски текстове и в Пушкиновото творчество. И Жоел избра за изследване именно тази тема — сравнителен анализ на френския език у Пушкин и Толстой. Всъщност не я избра от предложени теми, а самата тя я предложи на професора си и той я одобри, като я намери много интересна. Без да предполага, Шурик се оказа кръстник на нейната научна тема.
Жоел се обади на бившия си екскурзовод. Работата на екскурзовод тогава не му бе потръгнала, началството на „Интурист“ не го хареса и повече не го поканиха, така че пред очите му не бяха минали десетки туристически групи и стотици пътешественици и той прекрасно бе запомнил французойката от Бордо, която му бе отворила очите за безнадеждно остарялото състояние на неговия френски. Срещнаха се — до паметника на Пушкин, което изглеждаше символично.