Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 163

Естествено, вече се беше заразил с варицела и вдигна много висока температура, така че Вера извика Ирина и тя пристигна веднага въпреки студа и зимната заплаха отоплителната система да замръзне.

След още едно денонощие Шурик се обрина. Но до този момент Мария вече бе престанала да хленчи. Сега вече тя мажеше пъпките на Шурик и женският й инстинкт, пробуден толкова рано, се устреми по благородния път на грижата за ближния.

Вера преживя тежко тази двойна варицела. Въпреки тежестта си болестта на Мария беше обикновено детско заболяване. Но варицелата на Шурик я потресе дълбоко: той се разболяваше за пръв път, откак живееха без баба му. Обикновено боледуваше тя и гледаше на болестта на Шурик, при това детска болест, като на някаква несправедливост, нарушаване на нейното лично и безпрекословно право да боледува.

Щом пристигна, Ирина веднага направи любимото й влажно почистване, свари голямо количество пилешки бульон и сега те се грижеха за болния с четири ръце. Вера й даваше меките си разпореждания и всичко вървеше гладко и правилно също както когато беше жива Елизавета Ивановна.

48

Единственият приятел, който бе останал на Шурик от училищните години — Гия Кикнадзе, и единственият от института — Женя Розенцвейг, се познаваха благодарение на рождените дни на Шурик, на които редовно бяха канени и двамата, но те трудно мелеха брашно заедно. Женя приемаше Гия като враг: именно такива широкоплещести момчета с яки нозе, с примитивно чувство за хумор и лесно стигащи до жестокост още от малък му бяха причинявали много неприятности. Прекрасно познаваше тази порода хора, леко ги презираше, донякъде се страхуваше от тях и дълбоко в душата си им завиждаше. Завиждаше им не толкова за физическата сила, колкото за стопроцентовото задоволство от живота и от себе си, което излъчваха.

Но относно Гия се заблуждаваше — той не беше нито груб, нито жесток, у него имаше дори известна кавказка грация и обаяние на човек, на когото във всичко му върви. Именно оттам произлизаше непоколебимата самоувереност на Гия.

И Гия не харесваше Женя: Женя не се смееше на простичките, съдържащи сексуални намеци майтапи на грузинеца, държеше се малко високомерно, сякаш знаеше нещо, което не бе достъпно за другите… Имаше още едно качество, което подчертаваше пълната им противоположност: Женя беше типичен неудачник, Гия пък беше от породата на късметлиите. Паднеше ли Женя, все се случваше да е в локва, паднеше ли Гия, намираше на земята чужд портфейл…