Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 164

Всеки от тях недоумяваше защо Шурик имаше за приятел такова неподходящо момче. А Шурик обичаше и двамата и изобщо не изпитваше нужда да се преструва или да прави нещо, за да се хареса на другия. Ценеше добрите качества на всеки от тях и искрено не забелязваше недостатъците им.

С голямо удоволствие ходеше у Розенцвейг, където винаги чуваше интересни разговори за политика и история, за атомната бомба, за авангардната музика и за непризнатата официално живопис. Тук той за пръв път чу името на Солженицин и получи за тайно и бързо прочитане романа „Раково отделение“, който впрочем не му направи силно впечатление — беше възпитан от френската литература и повече му допадаше Флобер.

В дома на Розенцвейг имаше чувството, че присъстват духът и стилът на баба му: тук цареше същата религиозна „почтеност“ — атеистична, отричаща всякаква мистика и приела за нещо фундаментално определен комплект от скучни и трудноопределими нравствени качества. Само че в семейство Розенцвейг за всичко това се говореше пламенно, темпераментно и много категорично, докато доброто възпитание на Елизавета Ивановна не й позволяваше да натрапва ценностите си толкова гръмогласно.

Семейство Розенцвейг, както и Елизавета Ивановна, разпределяше хората не по националност, не по социален произход, дори не по ниво на образованието, а именно по въпросната неопределена „почтеност“. Впрочем, докато семейство Розенцвейг бяха по еврейски загрижени за зле устроения свят, особено в съветската му част, покойната Елизавета Ивановна не хранеше илюзии относно възможността животът да бъде устроен по-добре в други части на света: на младини тя бе живяла в Швейцария и Франция в разгара на социалистическите увлечения сред прогресивното и образовано съсловие и се бе убедила, че несправедливостта е едно от фундаменталните свойства на самия живот и че всичко, което човек може да стори, е според силите си да осъществява справедливостта в достъпни всекиму рамки… До тази проста идея простодушните Розенцвейгови още не бяха дорасли.

Когато Шурик веднъж се опитваше да обясни на Гия какво именно го привлича у Женя и у целия клан на Женя, Гия се мръщеше, показваше, че не му се слуша, и току повтаряше с пресилен кавказки акцент:

— Слушай, дарагой, не ми говори умни неща, ами гледай какво момиче иде насреща ни! Как мислиш, ще ми даде ли, или няма да ми даде?

И Шурик се разсмиваше:

— Гия, на тебе всяка ще ти даде!

Гия събираше очи към носа си, преструвайки се на дълбоко замислен:

— Прав си, дарагой! И аз така мисля.

И двамата се заливаха от смях. Женя не умееше да се смее като Гия.

Гия беше гений на развлеченията и с възрастта превърна тази си рядка дарба в професия и начин на живот. Веднага след гимназията се записа в технически институт от средна ръка с една-единствена забележителност — първокласна маса за пинг-понг. Край тази маса Гия прекарваше всичките си лекционни часове и бързо стана абсолютен шампион на института. Поканиха го да участва в състезания между институтите и в продължение на една година той получи първи разряд.