Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 161

Покрай цялата тази суетня Нова година мина някак невзрачно. Не бяха приготвени никакви празнични ястия, а и подаръците, ако не се брояха Стовбините, раздадени предварително, се оказаха не твърде изразителни: Шурик подари на майка си възгрозни домашни пантофи, Вера на Шурик — флакон одеколон „Шипър“, който той така и никога не отвори, и вратовръзка, която никога не сложи. Лена получи като подарък копринен шал от запасите на Елизавета Ивановна и книга със стихове на Ахматова, която не оцени. Затова пък Мария получи цяла купчина играчки и книжки и се радваше толкова бурно, че сгря всички със своята радост от подаръците.

Не след дълго голяма детска мъка смени радостта. В навечерието на Коледа, когато всичко беше подготвено за спектакъла, куклите — ушити и ролите — научени, спешно извикаха Стовба в Ростов: нападнала ги някаква инспекция и нейното счетоводителско присъствие било необходимо. А Мария се бе надявала, че майка й ще остане до края на ваканцията. Момиченцето плака цялата вечер и заспа, вкопчило ръце в майка си. На сутринта, когато Лена замина за летището, отново се разплака.

Вера я успокояваше, колкото можеше. Най-накрая й донесе в леглото ушитите кукли. Ефектът беше неочакван: Мария буквално разкъса с ръце едната от куклите и разхвърля всичко, при което виеше като звяр. Мургавината й придоби неприятен сив оттенък, тя хълцаше, потреперваше. Мъчеха я гърчове. Вера Александровна се втурна да вика лекаря. Педиатърът, който бе лекувал още Шурик, не можел да дойде, самият той бил болен, но разпита подробно какъв е случаят, и каза да дадат на детето валериан.

Мария се поуспокои, когато Шурик, след като се върна от Внуково, където бе изпратил Стовба, я взе на ръце. Той обикаляше стаята с доста тежкия товар на ръце, люлееше я и фалшиво пееше „My fair lady“ от любимата им плоча. Мария се засмя — прекрасно чуваше, че той пее фалшиво, и си мислеше, че го прави на шега. Когато Шурик понечи да я сложи в леглото, тя отново се разплака. И той я мъкна на ръце, докато се сети, че тя е с висока температура. Измериха я. Беше над трийсет и девет.

Вера Александровна се слиса окончателно: с детските болести винаги се бе занимавала Елизавета Ивановна. Шурик извика Бърза помощ.

Лекарката от Бърза помощ дълго преглежда Мария. После намери някакво петънце зад ухото й и каза, че най-вероятно е варицела и че скоро ще се обрине цялата. Както се разбра, в града имало едва ли не епидемия. Лекарката предписа амидофен за температурата, каза да дават на детето повече течности, а появяващите се пъпки да мажат с мехлем, който им предписа, и да не позволяват на Мария да ги чеше.