Читать «Искрено ваш Шурик» онлайн - страница 16

Вдясно от Шурик седеше Вадим Полинковски, отляво — Лиля Ласкина. С тях двамата той се запозна още на първата лекция.

Дребничка, предизвикателна, с бели островърхи обувчици и кожена миниполичка, която убиваше наред — и нравствени бабички, и безнравствени студентки, и незаинтересовани минувачи, Лиля въртеше ниско подстриганата си кадифена на опип глава като навита с пружина играчка и непрекъснато бърбореше. При говоренето крайчецът на дългия й нос едва доловимо се движеше нагоре и надолу, ресниците на често мигащите й очи трепкаха, а малките пръстчета, ако не опипваха нервно кърпичка или тетрадка, разрязваха тежкия въздух наоколо. Освен това тя още не беше се отървала от детския навик пъргаво и небрежно да си бърка в носа.

Обаянието й беше безмерно и Шурик се влюби в нея толкова силно, че това ново чувство засенчи всичките му предишни дребни и многобройни влюбвания. Опитът на чувствената приповдигнатост, когато имаш чувството, че дори електрическите крушки се нажежават още повече, му беше познат от детинство. Беше се влюбвал във всички наред: в бабините ученици — както момичета, така и момчета, в мамините приятелки, в съученички и учителки, но сега веселото сияние на Лиля превърна всичко предишно в смътни сенки…

Шурик възприемаше Полинковски като съперник дотогава, докато веднъж в началото на една лекция той посочи с поглед празното място на Лиля и прошепна:

— Нашата маймунка я няма днес…

Шурик се смая:

— Маймунка ли?

— Че каква е? Същинска маймунка, че и кривокрака на всичко отгоре…

И Шурик час и половина размишлява какво нещо е женската красота, и не обърна никакво внимание на изтънчените съображения на лектора за второстепенните персонажи в романите на Лев Николаевич — чешитът лектор винаги намираше начин да се отдалечи колкото може повече от училищната програма, за да навлезе в каменоломните на спорното литературознание…

Този път нямаше кого да изпращат до вкъщи и двамата с Полинковски се разходиха от „Моховая“ чак до Белоруската гара. Шурик почти не говореше, все още смутен от небрежния отзив на Полинковски за прелестната Лиля. Виж, Полинковски, като отърсваше от време на време снежинките от къдриците си, се опитваше да реши чрез Шурик свой собствен проблем: още не можел да реши кое е по-правилно — дали да кандидатства в Полиграфическия, където преподавал баща му, или в университета, а може би щяло да е най-добре да зареже и двете идеи и да подаде документи за Геолого-проучвателния… Край Белоруската гара Шурик покани Полинковски на гости и те свърнаха към „Бутирски вал“. Когато минаваха покрай железопътния мост над полуизоставен коловоз, Полинковски се сети, че по този път, през моста, може да се стигне до ателието на баща му, и предложи на Шурик да видят ателието. Но Шурик бързаше за вкъщи и се уговориха за следващия ден. Полинковски му написа на листче адреса, помотаха се в двора и отидоха у Шурик. Елизавета Ивановна им сложи да вечерят, после те отидоха в стаята на Шурик да слушат музика, която той имаше записана в огромни количества на кафяви магнетофонни ленти. Полинковски изпуши една вносна цигара и си тръгна.