Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 96

Притиснала лице в прашната, миришеща на хоросан стена, Стефани не смееше да помръдне. Молеше се на Бога въжетата на кабината да не закачат сака на гърба й, докато асансьорът е в движение. Когато в шахтата отново се възцари тишина, тя извади фенерчето от устата си, включи го и се наведе назад, вдигнала глава. Искаше да изследва горния край на шахтата, където според архитектурните планове трябваше да има метален капак към покрива. Но от мястото си не можеше да види абсолютно нищо.

Пет минути по-късно стигна до горния край на шахтата, която завършваше с малка площадка от гофрирана ламарина, оградена с метални перила. Прекрачи ги и натисна дръжката на капака. Оказа се заключен и това я принуди да насочи електрическата отвертка към пантите. Точно деветдесет секунди по-късно се озова на покрива, приклекнала в сянката на обкованата с дърво водонапорна кула. На тази височина грохотът на огромния град се беше превърнал в шепот. Нощта беше студена, но кожата й лепнеше от пот. Адреналинът свистеше във вените й, но действието му беше под контрол. По-рано, още в „Картър“, психиката й беше отстъпила пред нервното напрежение. В резултат отскочи няколко пъти до тоалетната, където повръща, докато в стомаха й остана само жлъчка. Това стана веднага след като си спомни максимата, според която най-тежкото премеждие винаги е предстоящото. След малко се успокои, тъй като съзнанието й беше ангажирано с подготвителните процедури на операцията. Събитията излязоха от контрол и започнаха да набират самостоятелна инерция. Времето изведнъж потече скоростно и нещата приключиха по един или друг начин едва когато вече нямаше нито минута за страх.

Стигна до края на покривната площадка, провери местонахождението си, после внимателно се покатери на каменния парапет. Пусна навитото на руло въже да виси свободно покрай стената, взе в ръце другия му край, към който беше прикрепен пневматичния пистолет за забиване на пирони. Пукотът беше оглушителен, цялото й тяло се разтресе. Но дебелия болт с обратна резба потъна дълбоко в гладкия камък. Закачи се за въжето посредством алпийските куки, застана на четири крака с гръб към бездната долу и предпазливо се прехвърли през парапета. Пръстите на краката й механично потърсиха някоя издатина за опора, но веднага усетиха как мазилката поддава. Сякаш се намираше на някоя отвесна шотландска скала, която, макар и от гранит, се оказваше изненадващо ронлива.

Въоръжи се с търпение и продължи да опипва стената. Искаше да бъде абсолютно сигурна, преди да прехвърли тежестта на тялото си. После започна спускането, ловко възползвайки се от грапавините на архитектурните орнаменти. На два пъти се подхлъзна и й се наложи да компенсира, като се залепваше за стената с всеки сантиметър от тялото си. В един момент едната й ръка се хвана за корниза, а другата отново посегна към пневматичния пистолет, който беше окачен на колана й. Към втория болт беше заварена стоманена ролка. Тя го изстреля в твърдия камък, прокара въжето през ролката и получи възможност за спускане по отвесната стена. Провери стабилността му и започна спускането. Но само след няколко метра спря и направи съответните корекции.