Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 94

Кафето ми пристига, когато навън вече започва да се развиделява. В осем съм свита на топка на дивана и гледам новините по телевизията. Но мислите ми се насочват към Лорен. В Салерн е обяд. Виждам го как се храни с омазани с грес ръце, после изпушва една цигара и изстрелва фаса си към уличното платно. Усещам аромата на тялото му — нещо средно между пот и машинно масло, който се втрива в мен, докато се любим.

По някое време съм заспала. Когато се събуждам, телевизорът продължава да работи, а аз все още съм в хотелския халат. В един отново се обаждам на румсървиса и поръчвам обяд. Това ще бъде последното ми хранене до края на операцията. Стомахът ми вече се присвива от напрежение. След няколко часа няма да мога дори да преглъщам. Правя кратък преглед на каналите и попадам на един стар черно-бял филм с Роналд Рейгън. Той ми запълва времето до ранния следобед. Някъде към четири вземам продължителна, гореща вана. Но като опит за релаксация и тя се оказва пълен провал. Обличам се и не мога да отмина факта, че все още не съм се превърнала в Петра.

Избирам една дълга до коленете виолетова пола, която съм купила от „Оксфам“ на Мерилибоун Хай стрийт, черни чорапогащи, кубинките ми „Док Мартенс“ и фланелка с дълъг ръкав, на гърба на която е изрисувана летяща чиния. Отпред с големи сребристи букви пише: „ПРОГОНЕН ОТ КОСМОСА“. Удобни дрехи.

Точно в шест напускам „Чери Недърленд“.

Хотел „Картър“. Стефани се залови да почиства от отпечатъци всичко, до което се беше докосвала. Две ролки въжета за катерене, колан, половин дузина куки с метални скоби, електрическа отвертка, алпийски пневматичен пистолет за закрепване на куки в твърда скала, малък прожектор „Маг Лайт“ с променлив рефлектор, елмаз за стъкло, гумена вендуза за засмукване, торбичка с няколко ролки силно леплив скоч. Замени куките на въжетата за изкачване с назъбени стоманени болтове, след което положи на леглото дрехите, с които възнамеряваше да извърши операцията.

Часът беше осем и десет нюйоркско време, един и десет сутринта в Лондон. Александър вероятно вече я очаква в Маджента Хаус. Стандартните оперативни процедури забраняваха директния устен контакт преди операция. По тази причина тя свърза лаптопа с мобилния си телефон и изпрати кратко съобщение:

НИК. ИМАМ ЛИ РАЗРЕШЕНИЕ?

Затвори очи и си представи общото разположение на сградата. После направи опит да го направи триизмерно и мислено проследи всяка стъпка, която й предстоеше да направи. След като приключи с това упражнение, тя извади на екрана всички планове и снимки, върху които повтори маршрута. Така щеше да е сигурна, че не е пропуснала нищо. В девет без пет компютърът леко звънна, уведомявайки я за пристигането на имейл.