Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 95

РАЗРЕШЕНИЕ ДАДЕНО. СТОКАТА Е ЗЛАТЕН МИНИДИСК „СОНИ“.

УТРЕШНАТА КОМБИНАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ 437а9б0. ВАЛИДНОСТ ОТ 0000 ДО 0600. МОЛЯ ЗА ПОТВЪРЖДЕНИЕ.

ЧЕТИРИ-ТРИ-СЕДЕМ-А-ДЕВЕТ-Б-НУЛА

КРАЙ.

Край на комуникациите, край на използването на компютъра. Тя пристъпи към масата и взе диска. Вкара го в лаптопа, отвори единствения файл, който беше записан на него, и позволи на вируса да си свърши работата.

Сентръл Парк Уест, един и тридесет и пет след полунощ. Стефани се насочи към входа на гаражите. Насочи дистанционното и вратата се вдигна. Веднага след това го пусна в идеално подравнената цветна леха пред входа. Колите в двуетажния подземен гараж отговаряха на стойността на апартаментите отгоре: преобладаваха марките „Бентли“, „Мерцедес“ и „Ферари“. Служебният асансьор беше в дъното, до противопожарния изход. Вратата му се отваряше с магнитна карта, но на стената вдясно имаше и табло с бутони. Стефани посегна към него едва след като смъкна сака и връхното си палто, а след това и кожените си ръкавици. Отдолу се показаха тънки и изпънати като кожа ръкавици от еластична черна гума. Панталоните й бяха военни, нагоре беше облякла копринено поло с висока яка и тясно прилепнало яке без ръкави — всички в черен цвят. На главата си надяна плетена алпийска шапка.

Измъкна електрическата отвертка от джоба на лявото си бедро, развъртя винтовете на контролното табло, свърза жичките на алармата накъсо, след което натисна бутона за повикване. В кабината имаше нещо като тесен парапет, вероятно за облягане на ръцете. Тя го използва като опора за краката си и протегна ръце към тавана. Сръчно развинти прикрепящите й болтове на капака, стисна ги в шепа и натисна желязната рамка, която й послужи за лост. Капакът увисна надолу и тя изпита доста сериозни затруднения, докато промуши сака си през тесния отвор. После натисна бутона за повикване, покатери се на покрива на кабината и придърпа капака след себе си. Шахтата беше тъмна, само през дупките за винтовете проникваше слаба светлина. Преметна сака през раменете си и затегна колана на кръста си. Сакът плътно залепна за гърба й. После отвори десния горен джоб на якето си, самозалепящото се капаче издаде остър звук — сякаш се цепеше платът. В ръката й се озова малкият, но мощен прожектор „Маг Лайт“. Нагласи рефлектора на максимално широк кръг, но успя да види околната среда едва когато асансьорът стигна най-горния етаж и плавно спря. До слуха й достигна контролното звънче и тихото съскане на отварящите се врати. Даваше си сметка, че неочакваната поява на кабината ще бъде проверена след броени секунди. Отмести се от покрива, прехвърляйки тежестта си на една от хоризонталните релси в шахтата, които образуваха нещо като скеле. Фенерчето стисна със зъби и рязко завъртя глава. Светлината угасна.

Под нея се разнесоха груби мъжки гласове, обувки затрополиха по пода на кабината. Сърцето й оглушително блъскаше в ушите, наоколо цареше непрогледен мрак. Гардът излезе от кабината, вратите изсъскаха и се затвориха. Нещо над главата й се разтресе и огромното колело под електромотора започна да се върти. Асансьорът бавно се стопи в непрогледно черната шахта, зейнала под краката й.