Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 98

Но Щойфел я нямаше. Което означаваше, че апартаментът е празен — точно според очакванията й. Пазачи има и те, както винаги, охраняват входната врата, независимо дали Салиби е вътре, или го няма. Но от тази позиция нямаше как да я чуят. Стефани изчака още две минути, увиснала в нощния мрак, после изпрати посланието за трети път — просто за да е абсолютно сигурна. После се върна на перваза, закрепи се и извади елмаза за рязане на стъкло. Острието му описа един съвършен кръг с диаметър двадесет сантиметра в долния десен край на стъклото. Гумената вендуза се впи в центъра му, ръкохватката изскочи напред. Едно рязко натискане беше достатъчно — стъклото остро пропука, вендузата хлътна навътре, но с лекота задържа изрязаното кръгче. Стефани отпусна въженцето, което бе прикрепено към ръкохватката и стъклото леко легна на пода. После пъхна ръката си в процепа и завъртя месинговата ръчка. Прозорецът безшумно се отвори. Настъпи времето на очилата за нощно виждане.

Свали сака от гърба си и го прикрепи за рамката на прозореца с помощта на специалната алпинистка кука. Прекара и въжето през нея, осигурявайки сигурността на отстъплението си. Първото запалително устройство легна в основата на тежкото копринено перде в златист цвят, таймерът бе поставен на сто секунди. Включи двустранната радиостанция „Айва“ и набра на моторолата клетъчния номер на Салиби. Линията беше свободна. Опита и другите номера. Всичко беше спокойно. Включи корейския радиомикрофон и предпазливо надникна през вратата. В коридора и хола всичко беше спокойно. Отвъд входната врата долитаха приглушени мъжки гласове. Охраната на Салиби никога не беше по-малко от двама души. Плюс специален човек, който държи под око всички ползватели на асансьора.

Стефани се насочи към основната спалня, която гледаше към Сентръл Парк и се намираше в дъното на просторния апартамент. По пътя си мина през главната приемна — огромно, разделено на две пространство с излъскан до блясък паркет, кръгли подпорни колони и по един тежък полилей в двете части. Второто запалително устройство намери място тук, в началото на коридора. Ръчно изрисуваните китайски тапети от оризова хартия щяха да поемат огъня с гладна готовност. Последното устройство постави така, че огънят да отреже пътя между спалнята на Салиби и мраморния коридор към приемния салон.

Пред спалнята имаше нещо като входно антре. Спусна сака на пода и провери оръжието си. После рязко отвори вратата. Не долови нито движение, нито звук.

И от двамата.

Смъкна очилата за нощно виждане и напипа електрическия ключ на стената. Бяха й нужни няколко секунди, за да свикне с ярката светлина и цветът на насилието — цялата спалня беше потънала в кръв.

Рут Щойфел беше вързана за преобърнат на една страна стол. Беше абсолютно гола, а на устата й имаше сива лепенка. Салиби лежеше на леглото, с вързани на гърба ръце. Той също беше гол. И двамата имаха по една дупка от куршум в челото, гърлата им бяха прерязани, а телата им носеха видими следи от мъчения.

Стефани усети как краката й омекват. Беше виждала и по-грозни гледки, но в момента това беше без никакво значение. Главата й започна да се върти.