Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 93

— Те са приятели. Оцелели приятели. Връзката между нас не може да се прекъсне от външни хора.

— Аз външен човек ли съм?

— Разбира се. И двамата сме такива.

— Знаете какво имам предвид…

— Да, знам. И въпреки това си оставате външен човек.

Тя му беше благодарна, че не излъга. Харесваше живота, който й описа — в постоянно движение, двадесет и четири часова готовност да скочиш в първия самолет, светкавични посещения на големи градове, ресторанти, офиси и хотели. Комаров беше типичен номад на двадесет и първия век. Такава, каквато беше и самата тя, но в края на предишното столетие.

11.

Събуждам се в пет и половина. Комаров ме докара малко след два, заспала съм някъде към три. Боли ме глава — явно съм прекалила със сакето и кирина, а и не съм се наспала. Разговаряхме в продължение на два часа, след които имам чувството, че го познавам дори по-малко отпреди. Между нас има нещо, но то не е доверие. И как би могло да има доверие при създалите се обстоятелства? Опасно е да казваме това, което мислим — тогава защо да го казваме?

Идването му в хотела, поканата за вечеря — две неща, които не бяха продиктувани от необходимост. Той ги направи по желание. Аз обаче не мога да кажа какво иска от мен. Не съм сигурна и в обратното — какво аз искам от него. Ако изобщо искам нещо. Разбира се, че усещам искрата, която ме пронизва, когато съм близо до него. Но това може да бъде нещо като физическа закусвалня — едно бързо избледняващо привличане, което се стопява в момента, в който е консумирано. Откъдето и да го разглеждам, този човек не е добра идея. Но аз не се самозаблуждавам.

Правя опит да заспя и в продължение на няколко минути се обръщам от едната на другата си страна. Малко преди шест скачам от леглото и започвам да крача напред-назад. Признавам пред себе си, че съм нервна. Навличам хотелския халат, звъня на румсървиса и си поръчвам кафе. Включвам лаптопа и отново преглеждам архитектурните планове на Сентръл Парк Уест. Тази вечер мезонетът ще бъде празен. Маджента Хаус вярва, че Салиби и Щойфел ще бъдат извън града. Това се потвърждава и от програмата, която ми предостави Бергщайн. Но ако е станала някаква промяна и те се окажат там, Рут Щойфел се превръща във фактор.

В Билбао се заклех, че никога вече няма да убивам. Тогава и през ум не ми минаваше, че мога да наруша клетвата си. Но със сигурност ще я наруша, ако довечера тази жена се окаже в апартамента. Алтернатива просто няма. В Шотландия двамата с Бойд отработихме поне десет сценария, но изводът винаги беше един и същ: ако Щойфел е там, тя трябва да бъде неутрализирана незабавно. А като се има предвид опитът на тази жена, въпросната неутрализация може да бъде постигната единствено по пътя на изненадата.

Отново преглеждам досието й. Родена е на 30 юни 1968 година в Ашдод, Израел. Баща й е агент на Мосад, застрелян през 1985 година от шиитски снайперист в Баалбек, Ливан. Предполагам, че това събитие е предопределило кариерата на Рут. Майка й е жива, в момента живее в Тел Авив, заедно с един от чичовците й. Рут има двама братя — единият е лекар във Витлеем, другият — пилот в Ел Ал. Тя все още е част от живо и функциониращо семейство. Нещо, което едва ли може да се каже за мен. Надявам се, че Рут и Салиби няма да променят плановете си — просто защото така ще бъде по-добре както за нея, така и за останалите членове на семейството й.