Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 92

Прекосиха Юниън Скуеър и поеха по Бродуей, посока Брум стрийт. Оттам свиха наляво по Мърсър стрийт. Името на миниатюрния японски ресторант беше „Томоко“, местоположението му — над една известна художествена галерия. Жената, която ги посрещна, явно познаваше Комаров и се обърна към него на японски. Отведе ги в едно уединено помещение. Комаров свали обувките си и кръстоса крака върху копринената възглавничка. Стефани се настани насреща му. Предостави му възможността да поръча по свой вкус и той се спря на микс между суши и сашими, малко саке и две бутилки кирин.

— Къде сте учил японски?

— Знам го слабо — призна той. — Това личи с особена сила, когато съм извън ресторантите им.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Бях за известно време в Находка — каза след кратка пауза той. — Там имаше и японци. Не е чак толкова далеч.

А още по-близо е остров Сахалин, където си излежавал присъда. Проливът Лаперуз, който разделя Сахалин от Хокайдо е широк по-малко от седемдесет километра.

Попита го с какво точно се занимава. Той обясни, че е финансист. Откровено й разказа за „Мирш“, базирана в Цюрих, за компаниите, които контролира. После на свой ред я попита за „Галилео Рисорсис“ и ролята й в компанията. Стефани се принуди да му изпее наизуст всичко, което Маджента Хаус й беше приготвила като легенда. А на въпроса му какви хора представлява, тя се измъкна, като отговори, че той със сигурност може да си ги представи.

— Сигурна съм, че сте имал бизнес с тях.

— Възможно е — кимна той. — Я ми разкажете по-подробно за вашия бизнес без постоянен офис. Това е идея, от която може би ще се възползвам.

— Няма да е зле.

— Защо, по каква причина? — втренчено я погледна той.

— Не обичам да оставям следи.

Той се замисли за момент, после попита:

— Самостоятелно ли работите?

— Вие как мислите?

— В смисъл, съществува ли реално фирмата ви?

— Нали ви дадох картичка? Можете да се обадите на телефоните й.

— Това не означава абсолютно нищо. Самостоятелна ли сте?

— Не сме ли всички такива? — вдигна вежди Стефани.

Последва мълчание, което Комаров не пожела да наруши. А Стефани определено се зарадва, тъй като винаги беше предпочитала мълчанието.

— А вие легитимен ли сте? — обади се по някое време тя.

Очакваше измъкване, но отговорът му прозвуча неочаквано откровено:

— В днешно време нямам причини да бъда нелегитимен. Нямам и желание…

— Това трябва да е последната мода — усмихна се тя. — Всеки руснак, с когото се срещам, умира от желание да бъде редовен.

— Вижте какво, Кейт… — Той се поколеба. — Нали мога да ви наричам Кейт?

— Предпочитам да ме наричаш Стефани.

— Разбира се. Ние с вас… Е, няма да се правя на вода ненапита. Хората, с които правя бизнес… Нещата отиват и по-далеч от бизнеса. Дори аз да се променя, те няма да го направят. А и да се променя, отношенията ми с тях пак ще са същите.

— Вероятно говорите за мафията…

— Не харесвам тази дума — намръщи се на тромавата й намеса той.

— Но те са престъпници.