Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 91

Заряза го и хвана едно такси за Манхатън. Уморено облегна глава на страничното стъкло и насочи поглед към небостъргачите, които светеха в нощта като коледни елхи. Когато най-сетне се добра до стаята си в „Чери Недърленд“, часът беше дванадесет без четвърт. Ритна вратата с крак и започна да съблича жакета си в движение.

— Не ми казвайте, че имате всичките й албуми.

Изненадано подскачам. Умората допринася за усилване на гнева ми.

— Какво, по дяволите, търсите тук? Махайте се!

Комаров седи на стола до прозореца. Пердетата са спуснати. В ръцете му има кутийка бира, седи напълно неподвижно.

— Как влязохте?

Идиотски въпрос към човек, който има достатъчно средства и начини да изпере един милиард долара.

— Като ви гледам така, не ми приличате на фенка на Алла.

— Коя Алла?

От усмивката му лъха хлад.

— Видях ви…

Нямам енергия да се противопоставям.

— Какво да ви отговоря? Фенка съм на къносаните коси и отидох в Атлантик Сити, защото чух, че тази вечер там се провежда парад на такива коси.

— Е, това обяснява всичко — разперва ръце Комаров. — Ще си тръгвам…

Но не го прави. Остава седнал и продължава да ме зяпа. Притеснението ми нараства.

— Питате ме защо съм тук — казва той и лекичко въздъхва: — А пък аз се чудех какво търсите там…

Нямам желание да бъда въвлечена в подобен спор и подхвърлям:

— Видях ви да спорите с Анатолий Медаев…

— Говорехме за вас. Той каза, че не ви вярва. Според него играете роля.

Усещам как напрежението ми нараства.

— А какво му отговорихте вие?

— Казах, че не съм на това мнение. Истината е, че не съм сигурен. — Той повдига бирата до устните си и отпива една глътка. — Но това беше, преди да ви видя… Бяхте се насочили към изхода в компанията на един едър мъж. Кой е той?

Запазвам мълчание.

— Мисля, че съм го виждал и преди. Човек с подобни габарити се запомня лесно.

— Бях там, защото ви следях.

Директността на изявлението ми го заварва неподготвен.

— Защо?

— По същата причина, поради която вие сте тук. Имам известни подозрения спрямо вас, но не съм сигурна…

Лъжата излита механично и, както всички хубави лъжи, е гарнирана с истина. Виждам, че той е готов да забрави какво е планирал. Изражението му го доказва. Мълчим една цяла минута и това ми носи много приятни усещания.

После той пита:

— Гладна ли сте?

А аз не мога да мисля за никаква храна.

Излязоха от „Чери Недърленд“. Пред тях плавно спря черен лексус. Комаров й отвори задната врата, настани се до нея и промърмори нещо на униформения шофьор. Насочиха се към Пето авеню. Той обясни, че трябва да проведе няколко телефонни разговора. Стефани кимна и с престорено безразличие извърна глава към прозореца. Опитваше се да сглоби цялото от фрагментите, които чуваше. Комаров говори последователно с Париж, Цюрих и Лос Анджелис. Темите бяха сходни — лихвени проценти, банкови трансфери, инвестиционни портфейли. После възникна необходимостта от спешно пътуване до Европа — Цюрих, а вероятно и Париж, Валенсия, може би Лондон и Берлин. Обсъден беше и обратният път, спряха се на маршрут през Монреал — разбира се, ако всичко се развива по план.