Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 90

Стефани нямаше какво да възрази и продължи да гледа към ложата. Лицето на Наталия й се струваше смътно познато. Може би е била манекенка. Една от многото, които стават любовници на престъпни босове.

— Кой е мъжът вдясно от Салиби?

— Александър Косигин, собственик на фармацевтичната верига „Вайс-Рандъл“.

— Руснак?

— Да. Но отдавна живее тук, в Ню Йорк.

Косигин беше висок и строен мъж, някъде около шейсетте. Сивата му коса беше подстригана късо и прилепнала към скалпа с помощта на някакво мазило. Стойката му беше малко вдървена, вероятно защото беше прекалено изправена. Сиви очи над въздълъг нос наблюдаваха околните с хладна насмешка.

— Каква е неговата история?

— Бивш генерал-лейтенант от Червената армия. Но сега изглежда така, сякаш се е родил на Уолстрийт. Пълен задник. Един от онези, които прецакаха всички нас. В продължение на десетилетия ни натискаха лицата в калта, а когато нещата се обърнаха, ловко откраднаха богатствата ни и потънаха вдън земя.

— „Вайс-Рандъл“ не ми звучи като име на руска компания.

— Защото е американска. Косигин я плати в брой. Откъде според теб е взел тези мангизи? Сигурно си ги е спестил след 30-годишна служба в Червената армия!

Стефани изведнъж замръзна. Изпита чувството, че същото сториха и всички останали — тези около нея, онези в ложата. Комаров беше облечен в черен еднореден костюм, без вратовръзка. Беше един от онези, които закъсняха за спектакъла. Разговаряше с друг закъснял — Анатолий Медаев. Или може би с Коба? Във всеки случай това беше последният мъж, който я беше виждал гола.

Бергщайн продължаваше да говори, но тя не чуваше нито дума от това, което казваше. Комаров беше насочил пръст към Медаев, който почти докосваше гърдите му. Ватукин каза нещо. Наталия зад него приличаше на красив декор. Косигин подхвърли нещо на Комаров, Медаев се разсмя. Салиби се обърна и каза нещо очевидно смешно, тъй като цялата компания избухна в смях, след което напрежението видимо се разсея.

— Хайде, ела — подкани я Бергщайн. — Иначе ще изпуснем автобуса.

Прибраха се в Брайтън Бийч. Ресторантът „Калинка“, в който бяха пили чай, очевидно се готвеше за купон. Зелената неонова реклама над вратата беше подменена, масите бяха покрити с блестящо бели покривки, заредени с чаши, прибори и порцелан. Край стената в дъното се простираше дълъг бюфет, отрупан с пушена сьомга на сребърни подноси, купички супа, стъклени чаши с щипки от раци върху натрошен лед, салати, студени меса. Всички присъстващи се бяха завърнали от Атлантик Сити. На сцената, облята от ярката светлина на прожекторите, се беше изправила двойницата на Алла Пугачова — по-висока, по-слаба и по-стройна, с дълга руса коса. Тя пееше една от популярните песни на Пугачова, а публиката ентусиазирано пляскаше с ръце. Стефани си даде сметка, че едва ли ще измъкне още нещо съществено от Бергщайн, който имаше очевидното намерение да се натряска до козирката.