Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 89

— Тук той е като теб — каза Бергщайн.

— Какво искаш да кажеш?

— Външен човек, натрапник. Вече не сме в Атлантик Сити, не сме дори и в Щатите. Тук сме в Русия.

— А той какво търси тук?

— Едва ли е дошъл заради музиката. Всъщност, защо не отидеш да го попиташ?

В ложата на Салиби имаше шестнадесет кресла, от които бяха заети само четири.

— Познаваш ли русия мъж или червенокосата му дама?

Бергщайн внимателно огледа двойката, след което поклати глава.

— Не.

Светлините угаснаха и публиката нададе рев на очакване. Алла Пугачова се появи на сцената, облечена в черна рокля, над която се спускаше тънко копринено наметало. Русата й коса беше младежки накъдрена, но въпреки това общото впечатление беше, че е с двайсет години по-възрастна и петнайсет килограма по-тежка от фигурата, запечатана на билборда отпред.

Въпреки тъмнината Стефани забеляза движение в близост с ложата на Салиби. Там непрекъснато влизаха закъснели зрители и в края на шоуто почти всички места се оказаха заети.

Публиката стана на крака да аплодира своята любимка. Алла й отговори с въздушни целувки и обещание за скорошно завръщане. После завесата се спусна и лампите светнаха. По лицата на немалко зрители се търкаляха щастливи сълзи. Мнозина бяха станали прави и това попречи на Стефани да вижда какво става в ложата.

— Виждаш ли онзи с лице на пор? — прошепна в ухото й Бергщайн. — Това е Ватукин. Владимир Ватукин, новият бос на „Централная“. А момичето до него виждаш ли го?

Момичетата бяха няколко.

— Кое по-точно?

— Красивото.

Стефани веднага разбра какво иска да каже Бергщайн. За пръв път в живота си разбра смисъла на израза „движи се като млада кобила“. Момичето беше високо, с късо подстригана коса в меден цвят, заметната над дясното око. В сравнение с него, останалите момичета в ложата изглеждаха второ качество, въпреки подчертаните извивки на телата си и костюмчетата „Версаче“. Второ качество едва ли е подходяща оценка, поправи се мислено Стефани. Цената на тези мадамчета в ложата положително беше четирицифрено число.

— Това е Наталия Маркова, любовницата на Ватукин. Преди беше собственост на Рогачов.

— Собственост?

— Аха. Такива са им правилата. След убийството на Рогачов синдикатът премина в ръцете на Ватукин заедно с Наталия.

— Това има ли значение?

Бергщайн се засмя.

— Питаш дали са се чукали и преди убийството на Рогачов?

— Да.

— Съмнявам се, макар че не го изключвам.

— Ако не са, всичко това изглежда малко странно, нали?

— Нищо странно, особено като виждам за какво маце става въпрос. Кой мъж не би се изкушил?

— Умният — отвърна Стефани. — Онзи, който може да предвиди как ще се изтълкува подобен акт.

— Ватукин е повече от умен — поклати глава Бергщайн. — Той е твърд като стомана и изобщо не го е грижа кой какво ще тълкува. Никога преди не го е правил, защо трябва да го прави сега? Той е шеф на „Централная“ и толкоз. На някого не му харесва? Майната му! Какво може да му направи?

— Ами тя?

— Виж какво, тоя тип е грозна работа. Харесва я как изглежда, приема я като премия, която върви заедно с новия пост. А тя може и да е хубава, но съвсем не е глупачка. Практично маце, което в много отношения е не по-малко твърдо от него. Това я поддържа във форма.