Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 84

— Салиби пристига днес следобед от Франкфурт.

Стефани знаеше, че предишния ден банкерът е бил в Женева, а два дни преди това — в Бейрут. По всеобщо мнение отскачането до Женева има пряка връзка с прибирането на диска.

— Какви са плановете му?

— Тази вечер е зает, а утре ще бъде в банката. Вечерта напуска града. Не успях да разбера къде отива, но има едно имение в Кънектикът, където обича да отскача, най-вече през лятото.

— На какво разстояние се намира това имение?

— Той има хеликоптер. Вдругиден трябва да бъде във „Фърст Интерконтинентал“, но това едва ли ще стане преди обяд.

Което ще рече, че Стефани ще получи своя шанс точно както й беше обещано в Маджента Хаус.

— Друго?

— В края на седмицата заминава за Монреал, а оттам — за Париж.

— Много добре.

Изминаха няколко крачки в мълчание, после Бергщайн спря и се извърна към нея:

— Мога ли да ти задам един въпрос?

— Казвай.

— Докога ще ме държи на кукичката онзи мръсник?

— Кели ли?

Той кимна с глава.

— В началото рече година, а вече минаха почти три.

— Отговорът е не знам.

— Но ти работиш с него.

— Е…

— Ще поговориш ли с него?

— Виж какво, не го познавам чак толкова добре.

— Но достатъчно, за да те изпрати тук и да ме използваш.

Стефани се изкуши да му каже истината, но в последния момент предпочете евтината лъжа:

— Тази работа беше уредена от моите началници.

— Искам да сложим край, нищо повече — въздъхна Бергщайн. — Просто съм изморен до смърт.

— От какво си изморен?

В очите на едрия мъж се четеше безпомощност.

— От всичко — прошепна той.

Намираме се в едно кафе на авеню „Амстердам“, което се слави с пренебрежението си към строгите мерки срещу пушачите, обявени от градските власти. Аз пия горещ шоколад, а Бергщайн си поръча двойно еспресо. От устата му стърчи димяща цигара с бял филтър — любимият му кент. Висим тук вече почти цял час.

Поразително е колко погрешно може да бъде първото впечатление. В момента, в който го зърнах в аптеката „Соргут“, аз веднага разбрах кой е Борис Бергщайн — яко биче, което винаги е разчитало на физическата сила, за да получи това, което иска. Мъж, за който криминалната кариера е въпрос на призвание, а парите са панацея. Най-вероятно пияница, който редовно пребива гаджето си. Оказа се обаче, че греша. Разбира се, той не е светец, но и съвсем не е това, за което го мислех. Макар и да се опитваше да стане.

— Докато растях, аз непрекъснато се биех. Когато имаш ръст като моя, това просто е неизбежно — всеки иска да ти скочи, за да покаже колко го бива. Отначало гледаш само да се защитаваш, използвайки подръчни материали. Но по-късно идва момент, в който удряш пръв. Това пак е самоотбрана, но далеч по-ефективна…

Изслушвам разказа за детството му в Одеса, после и за преместването в Израел. „Беше шибан кошмар. Като руснаци, израелците ни третираха по-зле, отколкото украинците като евреи…“ Животът в Западен Берлин е по-добър, но гравитацията на престъпността го привлича със страшна сила. Бандитите са единствените хора, които познава в този град. „Отначало си викаш, че това е нищо, дребна услуга. Но колкото повече поръчки изпълняваш, толкова по-надълбоко си засмукан…“ Слабостта на Бергщайн предопределя превръщането му в престъпник. След лихварските акули и измамниците, той се насочва към хазарта, наркотиците, а след това и проституцията.