Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 83
Марк Бърнел
Продължаваше да стои като вкопана на мястото си и това очевидно развесели Медаев.
— Е, лично аз нямам нищо против, ако пожелаеш да останеш гола — иронично подхвърли той.
Стефани най-сетне се овладя и тръгна към купчината дрехи в центъра на стаята.
Медаев запали цигара.
— Чувал съм, че било по-секси да гледаш как една жена се облича, а не как се съблича — промърмори той. — Но лично аз не съм съгласен с това. Костя ми каза, че искаш да се срещнеш с Коба.
Стефани нахлузи джинсите и започна да закопчава копчетата.
— Точно така.
— Защо?
— Ще му кажа, като го видя.
— Ако не кажеш на мен, никога няма да го видиш. Между другото, аз съм тук от негово име.
— Представлявам една група от…
— Хора като теб винаги представляват някого. Кажи какво иска твоята група?
Тя реши да свали картите си на масата.
— Искат плутоний-239, с чистота над 93 процента.
— Колко?
— Не по-малко от осем килограма.
Той подсвирна, отново пробуждайки ехото.
— Ама и ти си една посредничка! Май ще е най-добре, ако клиентите ти поискат директна среща с Коба! Или пък с
— Те използват мен по същите причини, по които Коба използва теб — отвърна с въздишка Стефани. — Просто са свенливи…
— Но не Коба е този, който търси нещо.
— Коба обаче е този, който ще иска да спечели няколко десетки милиона долара. Може би.
Медаев замълча и подръпна от цигарата си. После бавно поклати глава:
— Коба ще иска самоличността на крайния потребител. Което е логично, ако не иска да се окаже продавач на ядрени материали на никоя шибана банда чеченци, нали?
— Те не са чеченци.
— Виж какво,
— И ще го получиш, но като му дойде времето. Засега аз дори не съм сигурна, че този Коба изобщо съществува. Или че е в състояние да ни осигури стоката.
Стефани закъсня. Борис Бергщайн беше сменил вишневото си сако с черно кожено яке, под което се виждаше дебела вълнена жилетка в ръждивочервеникав цвят. Протърканите джинси „Ливай“ се бяха впили в бедрата му и изглеждаха тесни. В Сентръл Парк цареше обичайното оживление — бягащи за здраве, собственици на кучета, майки с колички, смахнати типове, които вечно си мърмореха нещо под нос. Дърветата бяха изключително красиви с есенните си мантии, в които преобладаваха три цвята — златисто, червено и изумруденозелено. Стефани беше в състояние да подуши сезона с онази лекота, с която и го виждаше. Като дете беше влюбена в есента с нейните хладни нощи и обсипано със звезди небе. А майка й я наричаше „сезонът на гниенето“.