Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 82

Неволно потрепна, мускулите й се стегнаха. После съжали, тъй като това едва ли остана незабелязано. Бухарин беше твърде далеч от нея, а и шансовете не бяха големи. Имаше добри умения в ръкопашния бой, но срещу нея очевидно стоеше истински майстор. По всяка вероятност той би се справил дори с Бойд, а и беше от онези хора, за които два пръста по-малко и двадесет години в повече не означават абсолютно нищо. Алтернативата беше да побегне в обратна посока, да се движи зигзагообразно и да търси спасение през вратата в дъното. Но Бухарин беше ветеран от КГБ-Алфа — най-елитните бойни единици на бившия СССР. Това правеше шансовете й равни на нула. Вероятно щеше да е мъртва още преди да стигне до средата на стаята.

— Събличай се!

Стори й се, че не го е чула добре.

— Какво?!

— Дрехите. Сваляй ги.

Стаята беше огромна, а тя се намираше точно в центъра й. Нямаше мебели, които да използва за прикритие. Бухарин размърда китка, явно за да привлече вниманието й към револвера.

Стефани разбра, че няма избор. С едно движение смъкна от себе си дебелото дънково яке и моментално усети как я захапва студът. Последваха ботушките, чорапите, джинсите и блузката. Бухарин я наблюдаваше, без да трепне. Тя се изправи пред него само по черното си бельо, а кожата й видимо настръхна.

— Всичко! — кратко заповяда той.

Не само тялото й умираше от студ. Съзнанието й също замръзна. Разкопча сутиена си и го пусна на пода. Пъхна пръст под ластика на бикините, после изведнъж се спря. Не, това не мога да го направя! Но го направи, при това с каменно лице.

Бухарин я изчака да остане напълно гола и отново размаха револвера.

— Към стената! Между двата прозореца!

Тя се подчини и тръгна в указаната посока. Ушите й се напрягаха да чуят познатото механическо изщракване. Дъските на дюшемето драскаха босите й стъпала. Когато се обърна, той посягаше към дрехите й. Вдигна първо сутиена и старателно започна да го опипва. Напрежението на Стефани беше заменено от объркване. После го видя как вади от джоба си някакво апаратче, което приличаше на клетъчен телефон, и започна да го движи нагоре-надолу по бельото й. Облекчението я заля със силата на приливна вълна. Човекът я проверяваше за скрити микрофони!

Две минути по-късно Бухарин приключи с проверката, приближи се към близката стена и рязко подсвирна. Стаята му отвърна с изненадващо силно ехо. Нещо в тъмния ъгъл до нея се раздвижи. От съседното помещение изплува неясната фигура на мъж. Той спря под рамката на вратата, облегна се и кръстоса ръце пред гърдите си.

Нещо в лицето му й се стори познато — издължено, с хлътнали скули и изпъкнали кости. Още преди да проговори, тя знаеше, че и той е руснак. После си спомни, че беше разглеждала снимката му в Маджента Хаус.

— Можеш да се обличаш — подсмихна се мъжът.

Медаев, просветна името в съзнанието й. Анатолий Медаев. Мръсната коса беше по-дълга от тази на снимката, особено отзад, на тила. Отстрани личеше намесата на ножицата. Късата козя брадичка беше нещо ново, но то не можеше да породи никакво съмнение. Разпознала човека насреща си, Стефани усети как я обливат горещите вълни на шока. Пред нея стоеше Медаев — единият от двамата кандидати за Коба, който явно играеше ролята на посредник именно за Коба! Според анализите на Маджента Хаус изборът беше сведен до двама души — Медаев и Владимир Ватукин.