Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 86

Бергщайн изчаква да се надигнем от масата и пита:

— Искаш ли да видиш Салиби в плът и кръв?

Китайският квартал. Стефани спря, засенчи очите си с длан и започна да изследва сградата. Слънчевите лъчи приличаха на ослепителни кинжали. На приземния етаж се помещаваше диамантената борса „Нов Китай“ — един от шестте евтини бижутерски магазина, които се намираха в северната част на Канал стрийт. Над борсата имаше още четири етажа, облицовани с тухли. От прозорците с матови стъкла и старателно изрисувани йероглифи стърчаха кондиционери. Тя тръгна да пресича улицата, движението по която не беше особено интензивно.

Вътре я насочиха към стълбището в дъното, по което трябваше да се качи до последния етаж. Откри Ву Лин в една канцелария с изглед към задния двор. Бяха го заобиколили двама изпотени китайци в спортно облекло — единият на Хилфигер, другият на „Рийбок“. Стените бяха украсени с избелели плакати, рекламиращи дестинациите на китайска туроператорска фирма. Планини с остри върхове, широки реки. Нито едно клише не беше пропуснато.

И двамата партньори на Ву Лин бяха дебелаци, а пространството беше изключително тясно. Единият пристъпи напред да я обискира. Ву Лин остана седнал зад бюрото с цигара в уста. Мръсната бяла престилка бе отстъпила място на светлосив костюм и виолетова риза. Горните три копчета бяха разкопчани, под тях проблясваше дебела златна верижка.

— Носите ли парите?

Китаецът приключи с обиска и се изправи до нея.

— Къде е стоката? — отвърна с въпрос Стефани.

Ву Лин се наведе, вдигна от пода един черен сак и го постави върху бюрото.

— Първо ще го проверя, а след това ще ти дам парите — рече Стефани.

— Петнайсет хиляди, нали?

— Петнайсет.

Той махна с ръка по посока на сака и се отдръпна. Тя го отвори и пръсна съдържанието му върху масата. Най-напред посегна към оръжието — един глок П-17, с фабричен заглушител марка „Щайер“. Ръцете й сръчно го разглобиха. Беше лек, едва шестстотин грама без пълнителя. Но и напълно зареден със седемнадесет патрона, глокът пак си оставаше забележително лек — само 860 грама. Стефани разгледа необичайната спусъчна система, която включваше и допълнителен спусък, монтиран успоредно с оригиналния. Беше поискала два напълно заредени пълнителя. Ву Лин бе проявил благоразумието да постави тридесет и четирите патрона в отделна кутийка.

Прегледа и останалите предмети: три компактни газови гранати, югославско производство, три запалителни бомби с дистанционно управление и синхронизирани таймери, нитачка „Фейслер“ с два комплекта назъбени нитове, очила за нощно виждане, противогаз, корейски радиомикрофон с ръкохватка, която беше копие на ръкохватката на глока, но над нея нямаше цев, а 25-сантиметрова чиния за насочване, портативна радиостанция „Айва“, свързана с мобилен телефон „Моторола“, дистанционно управление за гаражна врата.