Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 81

Извади ключ и свали катинара. Ръката му я подкани да влезе, вратата се затръшна зад тях и сякаш отряза с нож всички градски шумове. В ръцете на руснака се появи електрическо фенерче, краката му пъргаво се понесоха сред лабиринта от тесни коридори. Спряха в нещо, което наподобяваше заседателна зала. През цепките на дъските, с които бяха заковани прозорците, се процеждаше мъждива дневна светлина. Гола електрическа крушка висеше от масивна бронзова кука в центъра на тавана, която някога положително е крепяла тежък полилей. От нея се проточваше яркооранжев кабел, който чезнеше към един от тъмните ъгли.

Кратък оглед беше напълно достатъчен: Стефани разбра, че всъщност се намират във входен вестибюл с шахматно подредени черни и бели плочи, от които към тавана се издигаше дълга редица от кръгли колони. В дъното се виждаше непокътнатият плот на рецепцията, зад него стърчеше висок шкаф от махагоново дърво с множество празни кутийки за бележки и ключове. Встрани от рецепцията се виждаше излъсканата до блясък кабина на стар асансьор, изработена изцяло от дърво и кристално стъкло. Въздухът беше студен, застоял и влажен. Навсякъде имаше следи от пребиваването на клошари и наркомани — смачкани кутии от бира, разкъсани вестници, употребявани спринцовки.

Бухарин се насочи към широкото стълбище, което водеше към мецанина, а оттам се разделяше на две и продължаваше като обикновено стълбище. Изкачиха се на петия етаж и поеха по дълъг коридор. Всички врати зееха отворени. Тук беше достатъчно високо и прозорците не бяха заковани с дъски, но стъклата им бяха изключително мръсни. През тях с мъка си пробиваше път дневната светлина — сивкава и мъждееща. Обзавеждането на стаите отдавна беше изчезнало, но тапетите си стояха — изпъстрени с петна от влага, проникнала през изкъртената външна мазилка. Килимите и мокетите бяха отлепени и изнесени, дъсчените подове бяха съвсем голи. Част от електрическите ключове и водопроводните кранове също бяха демонтирани, други си стояха. Навсякъде се усещаше особената, леко задушлива миризма, която оставят плъховете.

Стигнаха дъното на коридора и Бухарин й направи знак да влезе през отворената врата. Озоваха се в нещо, което някога трябва да е било многостаен апартамент. Таваните бяха високи, а помещенията с двойни врати. Почти във всяко от тях имаше солидни камини. По стените все още си личаха остатъците от тапети на цветя. Обърна се точно навреме, за да види как Бухарин затваря вратата, през която току-що бяха минали. Понечи да каже нещо, но видя колта с къса цев в ръката му.