Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 79
Марк Бърнел
Ву Лин пое пачката и започна да брои. Беше облечен в бяла престилка, която отдавна плачеше за пране. Стефани стрелна с очи асистентката му, която седеше на ниско столче в ъгъла. Тъпо подпухнало лице, отпуснато тяло. Изглеждаше млада и отегчена. Стефани я гледа втренчено до момента, в който тя най-сетне отмести погледа си.
Ву Лин приключи с броенето и промърмори:
— Много трудно.
— Моля?
— Много е трудно да намеря това, което искате. Прекалено бързо, няма достатъчно време.
— Аз пък мислех, че вече си го намерил.
— Само част от него. Но много трудно. Ще струва още пари.
Стефани направи крачка напред и протегна ръка.
— Цената е уговорена!
След кратко колебание Ву Лин й върна пачката.
— Не е достатъчно. Ако искате стоката утре, не е достатъчно…
— Колко искаш?
— Петнайсет.
— Петнадесет хиляди?!
— Не може да стане за по-малко.
— Не те съветвам да ме изнудваш — хладно го изгледа Стефани.
Ву Лин не трепна пред заплахата.
— Това, което искате, не е лесно. Опасно, скъпо… При десет хиляди губя. При петнайсет съм на нулата… Може би…
Стефани знаеше, че това е лъжа.
Ву Лин се наведе над масичката, до която седеше помощницата му, надраска нещо върху лист хартия и й го подаде.
— Утре следобед, в четири.
Адресът беше на Канал стрийт.
Когато се върна в „Чери Недърленд“, на рецепцията я чакаше послание от Комаров. Точно в шест тя влезе в „Сейнт Риджис“ на Пето авеню и Петдесет и пета улица. Той я чакаше в бара „Кинг Коул“. Дрехите му бяха различни и едновременно с това същите: хубав двуреден сив костюм, кремава памучна риза, кръгли златни ръкавели, тъмносиня вратовръзка. Стефани беше с черни панталони, чифт меки обувки Ди Ем, винена фланелка с дълъг ръкав, която всъщност беше боди с оранжеви ръкави, и върху нея — късо черно сако. Чувстваше се неловко, сякаш не беше избрала подходящите дрехи. Изпита желание да се извини, но стисна зъби.
Комаров пиеше мартини. Направи знак на келнера и се обърна към нея:
— Какво да бъде?
В този момент — тройна водка, рече си тя.
— Шампанско? — предложи той.
При създалите се обстоятелства едва ли имаше нещо по-абсурдно.
— Празнуваме ли нещо? — вдигна вежди тя.
— Не знам. Празнуваме ли?
— Добре, нека бъде шампанско — отвърна тя. — Благодаря.
Комаров изчака отдалечаването на келнера и плъзна към нея прегънато листче. Тя го отвори. Адресът беше написан с печатни букви.
— Кого да търся?
— Той ще ви търси. Казва се Михаил Бухарин.
— И той е посредникът на Коба, така ли?
— Ще ви отведе при посредника.
— Значи посредник между вас и посредника. Това не ви ли звучи леко параноично?
— Не и при създалите се обстоятелства.
— Какви са тези обстоятелства?
— Не мога да ви се доверя.
— Все още не знаете това…
— Не помните ли, че ме изнудвахте?
— Аз пък мислех, че ви помолих за услуга.
Той не отговори.
— Как ще го позная? — попита след известно време тя. Изслуша описанието на Комаров и поклати глава: — Божичко, но какво му се е случило?
— Кариера в КГБ-Алфа, това му се е случило.
— КГБ-Алфа?
— Подразделение на съветските специални части, но под командването на КГБ, а не на военните. Елитът в елита. През 1979 година Бухарин е част от екипа, който щурмува президентския дворец в Кабул. Това поставя началото на войната в Афганистан. Бухарин е човекът, който пуска един куршум в челото на министър-председателя Амин.