Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 79

Ву Лин пое пачката и започна да брои. Беше облечен в бяла престилка, която отдавна плачеше за пране. Стефани стрелна с очи асистентката му, която седеше на ниско столче в ъгъла. Тъпо подпухнало лице, отпуснато тяло. Изглеждаше млада и отегчена. Стефани я гледа втренчено до момента, в който тя най-сетне отмести погледа си.

Ву Лин приключи с броенето и промърмори:

— Много трудно.

— Моля?

— Много е трудно да намеря това, което искате. Прекалено бързо, няма достатъчно време.

— Аз пък мислех, че вече си го намерил.

— Само част от него. Но много трудно. Ще струва още пари.

Стефани направи крачка напред и протегна ръка.

— Цената е уговорена!

След кратко колебание Ву Лин й върна пачката.

— Не е достатъчно. Ако искате стоката утре, не е достатъчно…

— Колко искаш?

— Петнайсет.

— Петнадесет хиляди?!

— Не може да стане за по-малко.

— Не те съветвам да ме изнудваш — хладно го изгледа Стефани.

Ву Лин не трепна пред заплахата.

— Това, което искате, не е лесно. Опасно, скъпо… При десет хиляди губя. При петнайсет съм на нулата… Може би…

Стефани знаеше, че това е лъжа.

Ву Лин се наведе над масичката, до която седеше помощницата му, надраска нещо върху лист хартия и й го подаде.

— Утре следобед, в четири.

Адресът беше на Канал стрийт.

Когато се върна в „Чери Недърленд“, на рецепцията я чакаше послание от Комаров. Точно в шест тя влезе в „Сейнт Риджис“ на Пето авеню и Петдесет и пета улица. Той я чакаше в бара „Кинг Коул“. Дрехите му бяха различни и едновременно с това същите: хубав двуреден сив костюм, кремава памучна риза, кръгли златни ръкавели, тъмносиня вратовръзка. Стефани беше с черни панталони, чифт меки обувки Ди Ем, винена фланелка с дълъг ръкав, която всъщност беше боди с оранжеви ръкави, и върху нея — късо черно сако. Чувстваше се неловко, сякаш не беше избрала подходящите дрехи. Изпита желание да се извини, но стисна зъби.

Комаров пиеше мартини. Направи знак на келнера и се обърна към нея:

— Какво да бъде?

В този момент — тройна водка, рече си тя.

— Шампанско? — предложи той.

При създалите се обстоятелства едва ли имаше нещо по-абсурдно.

— Празнуваме ли нещо? — вдигна вежди тя.

— Не знам. Празнуваме ли?

— Добре, нека бъде шампанско — отвърна тя. — Благодаря.

Комаров изчака отдалечаването на келнера и плъзна към нея прегънато листче. Тя го отвори. Адресът беше написан с печатни букви.

— Кого да търся?

— Той ще ви търси. Казва се Михаил Бухарин.

— И той е посредникът на Коба, така ли?

— Ще ви отведе при посредника.

— Значи посредник между вас и посредника. Това не ви ли звучи леко параноично?

— Не и при създалите се обстоятелства.

— Какви са тези обстоятелства?

— Не мога да ви се доверя.

— Все още не знаете това…

— Не помните ли, че ме изнудвахте?

— Аз пък мислех, че ви помолих за услуга.

Той не отговори.

— Как ще го позная? — попита след известно време тя. Изслуша описанието на Комаров и поклати глава: — Божичко, но какво му се е случило?

— Кариера в КГБ-Алфа, това му се е случило.

— КГБ-Алфа?

— Подразделение на съветските специални части, но под командването на КГБ, а не на военните. Елитът в елита. През 1979 година Бухарин е част от екипа, който щурмува президентския дворец в Кабул. Това поставя началото на войната в Афганистан. Бухарин е човекът, който пуска един куршум в челото на министър-председателя Амин.