Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 77

— Именно — кимна Комаров.

— Но работата е там, че аз имам доказателство.

— Това не е възможно.

Устата й пресъхна. Дръпна ципа на коженото портмоне за документи, извади единичен лист хартия и го плъзна върху бюрото.

— Фотокопие на банкови документи, чрез които е прехвърлена известна сума от личната ви сметка към една частна сметка в Андора.

— Не признавам този документ. Той е пълен фалшификат.

— За ваше съжаление, съвсем истински е. Такава е и сметката в Андора. Титуляр по нея е Себастиан Ауман — второразреден стрелец, който до август месец е оперирал в района на Брюксел. През упоменатия месец пежото на въпросния Ауман се блъска челно в един немски тир на Магистрала А1 между Париж и Кале. Но след него остават множество улики, които го свързват с убийството на Рогачов. И с вас…

Тя очакваше гняв, но получи учудване.

— Това няма нищо общо с мен — отсече Комаров.

Стефани кимна.

— Но въпросът вече не е в това, нали? Няма значение кой на кого е платил. Убиецът би могъл да бъде дори самият Коба. Важно е само това, в което вярват хората. Убеждението над всичко. Онези, които вероятно ще проявят интерес, трябва само да бъдат побутнати в желаната посока.

Той плъзна хартията обратно към нея.

— Правите грешка…

Тя го погледна право в очите.

— Зная.

Настъпи наелектризирано мълчание, после Комаров се обади:

— Никога не съм се срещал с Коба. Такова беше взаимното ни решение.

— Това не го вярвам.

— Помислете малко и ще повярвате. Винаги сме ползвали услугите на посредник.

Постановка, която й беше до болка позната от отношенията й със Стърн.

— Тогава ще ме свържете чрез посредника.

— Ако това искате…

В интонацията му имаше някакъв подтекст.

— Това ли искате? — обърна го на въпрос той.

Сега я гледаше право в очите, а изражението му беше абсолютно непроницаемо.

— Не ме шантажирайте. И други са се опитвали, но без успех.

Не прозвуча като заплаха, а по-скоро като искане. Или дори като молба.

— Какво предлагате в такъв случай?

Той смачка цигарата си в порцелановия пепелник.

— Питайте мен.

— Не ви разбирам…

— Питайте дали ще го направя под формата на лична услуга за вас.

— Защо?

— Защото само тогава ще мога да ви поискам услуга в отговор.

— Каква услуга?

— Още не зная, но все ще измисля нещо…

Тя знаеше, че не бива да участва в тази игра.

— Добре, нека приемем, че ви моля за услуга…

— Много добре.

— Ще ме намерите в „Чери Недърленд“, където съм отседнала.

Комаров си позволи една хладна усмивка.

— Ще ви намеря навсякъде, бъдете сигурна в това.

9.

Стефани спря под червената тента на кафене „Седемте радости“ и се направи, че чете китайските йероглифи, изписани на дъската зад стъклото. Хвърли поглед надясно и наляво, после продължи напред. На ъгъла на Мълбъри и Брум беше спрял камион. Двама мъже разтоварваха от него току-що заклани и транжирани малки прасенца и козлета. На тротоара пред ресторант „Банг Хунан“ се отвориха металните капаци на дълбока шахта, желязото изтрака върху бетона. Призрачни кривокраки същества мърдаха сред облаците пара в кухнята, студеният въздух се изпълни с аромата на пържена патешка мас.