Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 65
Марк Бърнел
— Не можете да ме заплашвате!
Стефани го прониза с поглед.
— Не ви заплашвам. Ян Камински е женен за Мери, моминска фамилия Дойл, от Дъблин. Сключили са брак през юли 1987 година. Живеят в къща на Ийст стрийт в Уолуърт. Имат двама сина — Йежи и Кшищоф, които учат в прогимназията на Уолуърт, намираща се на Трафалгар стрийт. Училището е близо до дома им и те всеки ден ходят и се връщат пеша. Налага им се да пресекат едва две улици, но и това е достатъчно. Знаете ли защо?
Сладек я гледаше втренчено с отворена уста и мълчеше.
— Защото и една стига. Наистина. Едно от момчетата стъпва на уличното платно, а шофьорът на минаващата кола е разсеян или пък кара твърде бързо, за да може да спре… Знае ли човек?
С4 се намираше в счетоводния отдел на „Л. Л. Херинг“. Нумизматичната фирма беше най-старата от всички в рамките на обединението. И най-легитимна. Естествено този факт нямаше нищо общо със симпатиите, които Стефани хранеше към нея. Собственикът се казваше Джералд Торнтън и беше не по-малка реликва от редките древни монети, по които беше специалист. Офисът му представляваше истинско късче от историята — претъпкан със стари справочници в кожени подвързии и пожълтели от времето страници, монети в остъклени витрини, сака от туид и прах. Много прах. Имаше двама помощници, които напълно споделяха страстта му към мълчанието.
Счетоводният отдел се намираше зад кабинета на Торнтън. Куб с единствен прозорец към парка Виктория Ембанкмънт, той по нищо не се отличаваше от останалите отдели на „Л. Л. Херинг“ — същите лавици със скрита в дебели папки документация, най-старите от които съвпадаха с рождената дата на фирмата през далечната 1789 година. Голяма част от тях бяха изписани на ръка, от специално назначените калиграфи на фирмата, които са работили само с туш. Край една от стените бяха подредени справочници с нормата на печалбата — също в хронологичен ред. Срещу тях можеха да се видят и съвременните им антиподи — компютри с леко потрепващи екрани, клавиатури пред тях и съответните ергономични въртящи се столове.
Служителите на Маджента Хаус наричаха С4 с поетичното име „Паметен отдел“. Тук се създаваха пълни самоличности, сглобяваха се имена, лични биографии, служебни и медицински досиета. Не бяха подминавани и такива неща като семейни трагедии, пропаднали бракове, вредни пристрастявания и неотстраними слабости. Миналото се използваше за изграждане на призраци, които щяха да действат в бъдещето. „Паметния отдел“ беше утробата, от която се роди и Петра Ройтер.
Роузи Шодхъри беше там. В ръцете си държеше черна кутия за съхраняване на архивни материали.
— Това е останалата част от четивото ти за уикенда — връчи я тя на Стефани.
— Изгарям от нетърпение! — направи гримаса Стефани.
— Какъв сарказъм, господи. Кога тръгваш?
— Утре сутринта.
Предната вечер Сладек беше набрал номера на „Галилео Рисорсис“. Един с нищо незабележим кабинет някъде из лабиринта на Маджента Хаус по спешност беше оборудван със секретарка, която да вдига телефоните.
