Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 63

Увита в хавлия и с мокри крака, аз шляпам по посока на кухнята да сложа чайника. Листът си е на масата — там, където съм го оставила снощи. Поглеждам точките, които съм си отбелязала: очи, коса, грим, дрехи, аксесоари.

Пълня кафеварката, пускам врялата вода и чакам да се утаи.

Не се тревожа от факта, че трябва да променя очите си на тъмнокафяви. Косата ми е пораснала след подстрижката на Бойд, направена с кухненската ножица. Все още изглежда зле, но вече не така безнадеждно. В продължение на няколко минути мисля каква боя да използвам, но не стигам до решение. Откривам, че без фризура не мога да мисля за грим. При нормални обстоятелства изобщо не се гримирам. Практически не обичам грима, но имам чувството, че Кейт би трябвало да си слага по малко. С дрехите е по-лесно. Вдигам визитката пред очите си. „Галилео Рисорсис“. Не е трудно да си представя жената, която представлява тази фирма: твърда, ефикасна, не се страхува да използва предимствата на пола си като оръжие, но ловко ги представя като слабост. Изборът на аксесоарите е по-труден. Дали Кейт трябва да носи очила? А венчална халка? Трябва ли да говори с акцент? По принцип аз използвам аксесоари само в краен случай, когато това е абсолютно наложително. Проблемът е как да разбера дали случаят е такъв.

Въпреки дъжда, тротоарът пред „Хародс“ беше задръстен от туристи. Стефани прекоси платното и спря пред широка дървена порта. На таблото на домофона имаше двадесет бутона. Натисна онзи, под който беше отбелязано „Бизнес център Хайд Парк“. Оказа се, че асансьорът не работи и трябваше да ползва широкото стълбище, покрито със зелен линолеум. Бутна летящата врата и се озова пред гишето на приемната, зад което нямаше никого. Бизнесцентърът „Хайд Парк“ заемаше първия етаж на сградата. Площта беше разделена по онзи икономичен и издаващ безпаричие начин, който осигурява оптимален брой канцеларии.

Крачеше покрай врати, на които бяха окачени пластмасови табелки: „Вайтъл Филмс“, „Гоу Латвия!“, „Холидейс“, „Ю Кей Руут Кроп Ейджънси“. Свърна в първата отбивка вляво и мина покрай специалист по хиромантия, дистрибутор на изкуствени торове и фирма за изпращане на карти „таро“ по пощата. „Алматинвест“ се оказа зад последната врата вляво. Чакалнята беше два на два с три пластмасови стола, залепени за шперплатовата преграда. Недохранената секретарка изглеждаше отегчена. На стената над главата й беше окачен плакат с изглед на Алма Ата от въздуха. Цветовете хич ги нямаше.

— Казвам се Кейт Марч — представи се Стефани. — Имам среща с господин Сладек.

Кабинетът на Сладек се оказа два пъти по-просторен от приемната, но не по-луксозен. За разлика от костюма му, който наистина беше скъп. Точно като жилището, колата и афтършейва му. Този човек не беше за тук и това му личеше. Също като нея. Роузи й беше казала, че „Алматинвест“ плаща наема за този офис без договор за ползване, от месец за месец и винаги кеш.

„Но като ти казвам кеш, значи истински кеш — употребявани петдесетачки и двайсетачки…“