Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 64

Или, иначе казано, това място можеше да бъде изоставено всяка минута.

На бюрото имаше два телефонни апарата. До тях Сладек беше поставил два мобифона. Дали стационарните телефони изобщо са включени, запита се Стефани.

Видя как очите му я огледаха и започнаха да я преценяват. Видя и това, което виждаха те: жена около метър седемдесет и пет, включително петсантиметровите токчета. Черното костюмче от „Жозеф“ с тясна пола, която стига до коленете, блузка от черен сатен, разкопчана на шията, току-що измита и подстригана тъмна коса, едва забележими грим и черна линия под очите, червило в черешов цвят, мъжки модел „Омега“ на китката, черно куфарче от телешки бокс в дясната ръка.

— Кафе?

— Не.

— Чай?

— Не, нищо.

Седнаха и Сладек се престори, че чете нещо в бележника си.

— И така… Какво ви насочи към „Алматинвест“? С какво можем да ви помогнем?

— Искам да ви направя едно делово предложение.

Ръката му вдигна визитката й.

— „Галилео Рисорсис“… Струва ми се, че не познавам тази фирма. С какъв бизнес се занимавате?

— Информационен.

— С какъв тип информация боравите?

— С човешки тип. А в този случай с отделния индивид. Лично…

— Слушам ви.

— Искам да ме представите на Константин Комаров.

Емоцията, която Сладек направи опит да прикрие, не беше изненада, а страх.

— Не мисля, че познавам…

— Да, да, познавате го.

След кратка пауза, запълнена с подсмъркване и прочистване на гърлото, Сладек си възвърна самообладанието, взе една автоматична писалка и започна да си играе с нея.

— Дори и да ми е известен човек с това име, не виждам защо трябва да ви запознавам с него — промърмори той.

— Защото това би било във ваш интерес — отвърна Стефани. — Говоря хипотетично, разбира се…

— По кой начин? — изгледа я той. — Въпросът ми също е хипотетичен…

— Вие сте бизнесмен, нали?

Той предъвка въпроса в продължение на цяла минута, после вдигна глава:

— Ще ми трябват гаранции… — Изчака малко, но мълчанието на Стефани го принуди да продължи: — Назовете някаква цифра.

— Ще направя нещо по-добро — отвърна тя. — Ще ви дам основание…

— Основание ли? — присви очи Сладек.

— Вие имате приятелка, която живее в Западен Килбърн. По-точно — на Лотроп стрийт. Казва се Сали Маклау и е от Шефилд. — Стефани отвори куфарчето и извади шест снимки, които плъзна по гладката повърхност на бюрото. — Запознали сте се в „Стрингфелоуз“. Тя е била стриптийзьорка, но сега вие й плащате да не бъде такава.

Сладек сложи настрана снимката, на която жената беше с голи гърди, след което се зае да преглежда останалите.

— В Лондон имате и братовчед, с когото сте много близки — продължи Стефани. — Казва се Ян Камински. Посещавал ви е няколко пъти в годината по времето, в което сте бил изпълнителен директор на банка „Васекс“ в Бишкек. Странното е, че сега, когато живеете в един и същ град, вие с него почти не се виждате. А когато все пак решите да го сторите, винаги го правите на ново място. Никога не си определяте среща в районите, в които живеете или работите. За връзка използвате само улични автомати, никога не прибягвате до домашни или мобилни телефони. Защо така?