Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 62

„Централная“ е пионерът, но скоро примерът й е последван и от останалите. Измамата се гради върху една-единствена алинея от търговския закон: върху леките горива мито не се начислява, докато дизелът е обложен с изключително високи такси. „Централная“ прави необходимото за заобикаляне на този закон. Понякога като маскира железопътните цистерни с дизелово гориво от руските и средноазиатските петролни полета като вагони за превоз на обикновен бензин, понякога — като прибавят към дизела химични вещества, който променят характеристиките му. И това става в момента, в който вагоните са прекосили чешката граница. Мащабите на тази измама са огромни. Според някои изчисления в пиковите моменти на операцията около една трета от внесения в страната нефт минава без мита и такси. Руските престъпни синдикати прибират огромни печалби, начело в списъка пак е „Централная“. Според секретен доклад на ФБР загубите на чешкото правителство достигат сума, която би била достатъчна за строителството и оборудването на петдесет нови болници.

Но най-лошото все още предстои. Колосалните печалби неизбежно привличат конкуренцията. Борбата за територии се превръща във война. Тя се води основно в Прага, а участници в нея са различни фракции на руската мафия.

Според МВД Константин Комаров е мозъкът, който дърпа конците на „Централная“ в тази колосална измама. Дали това е вярно или не, остава под съмнение, но той със сигурност е помогнал на организацията в изпирането и инвестирането на част от печалбите й.

В средата на 90-те бившата Съветска Русия не може да се нарече демокрация. Тя е по-скоро клептокрация, начело на която стоят хора като Константин Комаров. Човек, който се чувства еднакво удобно в Ню Йорк, Москва или Магадан. Човек хамелеон, точно като Петра Ройтер.

Ставам от леглото, вкарвам в стереото първия албум на „Гарбидж“ и търся песента „Глупаво момиче“. Бас китарата разтърсва тялото ми. Пускам водата във ваната и правя няколко упражнения. Наблюдавам се в огледалото. Коремните мускули мърдат под кожата ми като течен мрамор. Гърдите ми са станали по-малки, но по-твърди, бедрата ми са железни. Под кожата на ръцете ми подскачат пъргави мускулчета. Устните ми са сочни както винаги, но в изражението ми има нещо по-твърдо, а очите ми излъчват хладина. Приличам на Петра, но не се чувствам като нея. Парата постепенно ме обвива.

Лягам във ваната, затварям очи и се отдавам на музиката. Спомням си за Лорен. Любим се в спалнята ми във фермата, през отворения прозорец нахлува топъл ветрец. Усещам вкуса му, чувам звуците, които издават телата ни. Плъзгам ръка под водата и я пъхам между бедрата си. Моите пръсти се превръщат в неговите пръсти. Захапвам долната си устна и оставам така, докато ме заболи. В даден момент — нямам представа точно кога — в мен вече не е Лорен, а Бойд.