Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 61

Марк Бърнел

— Донът от Дон — подхвърли Роузи. — Това е прякорът, който му лепна ФБР.

— Мислех, че е московчанин.

— Там е роден. Но по произход е сибиряк.

— Което изобщо не обяснява споменаването на Дон — отбеляза Стефани.

— Прякорът му идва от един инцидент през 1993 година във Воронеж, при който е убит узбек лихвар. Същият е измамил Комаров в Москва. Това е единствената известна връзка между тях. Подозренията са толкова недоказуеми, че никога не се превръщат в обвинение. Но прякорът му остава.

Лицето на Комаров беше издължено, с римски нос и тъмнокафяви очи. В черната му, късо подстригана коса се преплитаха сребърни нишки. Лицето му беше загоряло, а чертите му издаваха по-скоро руснак европеец, отколкото сибиряк. Задейства поредното квадратче. Той пресичаше някаква парижка улица, задръстена от коли. Дърветата бяха обсипани с цвят. Беше облечен в кремава риза, синьо сако, сиви панталони от кожа и черни мокасини. Фигурата му беше слаба и стройна. Правеше доста неочаквано впечатление. Повечето руски гангстери, които беше виждала Стефани, бяха едри мъжаги, на които апетитът си личеше отдалеч, главно по обиколката на талията. Лицата им бяха подпухнали и мустакати, прическите им бяха подборка от най-лошата мъжка мода на седемдесетте и осемдесетте. Обединяваше ги изключително лошият вкус.

Започна да чете биографията му. Държавни сиропиталища, домове за малолетни престъпници, съден по всички основни алинеи на съветския наказателен кодекс, в крайна сметка освободен. Преди да се премести в Ню Йорк, той живее пет години в Москва, където все още има апартамент и известни бизнесинтереси. Имал е връзка с всички по-значителни престъпни организации в града: Люберци, Долгопрудники, Солнцерские, Балашинские. И „Централная“.

Маджента Хаус беше успяла да се докопа до копието на едно досие, което се съхранява в Шести отдел на МВД — руското вътрешно министерство. В него Комаров бе описан като един от най-големите авторитети сред руския престъпен свят, който притежава изключителна проницателност и интелект. Подхвърляха се предположения, че покрай законния бизнес, той се занимава и с пране на пари, хазарт и проституция. В заключение се казваше, че няма начин да бъде направена точна оценка на богатството му, тъй като не е възможно да бъде свързан с нито една от компаниите, за които се предполага, че притежава. По всичко личеше, че Константин Комаров е истински майстор в изкуството да укрива доходи и да държи името си извън всякакви официални документи.

Стефани хвърли око на още няколко заглавия, после си избра едно от тях. Най-голямата измама, при която се споменава името на Комаров, е била дело на престъпния синдикат „Централная“. Добре известен бил фактът, че руските престъпни организации винаги се насочват към правителствата, тъй като те са най-големите генератори на финансови средства и, което е още по-важно — много слаби в проследяването на паричните потоци. „Централная“ насочва усилията си към чешкото правителство, което, малко след Нежната революция, става обект на широкомащабна измама с петролни продукти. Демократизираното законодателство позволява чуждестранните инвестиции в Република Чехия и никой не се възползва от това по начина, по който го правят могъщите руски криминални синдикати.