Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 56

— Но той не го стори, така ли?

— Не.

— Имаш ли представа защо?

— Предполагам, че не ме е обичал толкова, колкото съм си мислела. Или толкова, колкото го обичах аз.

— Може би е щял да загуби прекалено много неща.

— Не беше така, повярвай ми.

— А направи ли опит да се свържеш с него сега, когато отново се появи в Лондон?

— Не. Оттогава изминаха четири години и той остана в друга част от живота ми. Част, в която… Всъщност самата идея за нея е сложна…

— Знам какво искаш да кажеш.

Стефани се съмняваше в това.

— Както и да е — изпусна въздуха от гърдите си тя. — В момента, в който разбрах, че нямам бъдеще с него, изпитах усещането, че изобщо нямам бъдеще. Не изчезнах, за да се спася от Маджента Хаус, а за да бъда с него. — Бойд се беше заковал на място и тя също спря. На лицето й се появи тъжна усмивка: — Тогава разбиха сърцето ми за пръв път. Бях на двадесет и три, но го понесох като петнадесетгодишна ученичка.

— И заради това се превърна в Петра?

— В нищо не съм се превръщала. Аз вече си бях Петра.

— Нещо не следвам мисълта ти…

— Не избрах да живея като Петра, защото сърцето ми беше разбито — поясни тя. — Но бях объркана и гневна. Самосъжалението е едно от нещата, които не понасям, но тогава състоянието ми беше такова, че май нямах избор… Бях тренирана до съвършенство, напрегната като опъната струна… Рано или късно щях да се пречупя…

— Твърде вероятно — кимна Бойд.

— В крайна сметка направих така, че не се промених. Не взех действително решение. На мястото на Александър дойдоха парите, макар че в крайна сметка нещата изобщо не опираха до пари. Всичко беше свързано със самата работа, с живуркането ден за ден. Отхвърлях оферти, приемах оферти, планирах ги и ги изпълнявах, а след това се измъквах. Във всичко проявявах внимание към детайла.

— Какво търсеше?

— Механичното съвършенство. Исках да бъде машина, робот. Да не изпитвам абсолютно нищо.

— Успя ли?

— Мисля, че да. Поне за известно време…

Пътят отвъд ограденото пространство за говеда беше черен, обрасъл с гъста трева. По-голямата част от него беше заета от разпръснато стадо овце, които лениво пощипваха тревица. В далечината, на ръба на вдадената в морето суша, се издигаше някаква постройка. Оказа се, че е нещо като наблюдателна кула, боядисана на черни и жълти квадрати. Излязъл от строя обект на Министерството на отбраната, поясни Бойд. Оборудван дори с бетонна площадка за хеликоптери. Днес се използва за спасителни операции в открито море, главно по въздуха.

С приближаването им към кулата наклонът ставаше все по-стръмен. От шубраците стартираха поне дузина уплашени зайци. Стефани пристъпи до ръба на скалата и внимателно надникна в седемдесетметровата, абсолютно отвесна пропаст под нея. Огромни вълни с бели гребени атакуваха с грохот черните скали отдолу, острите им ръбове чезнеха сред облаци съскаща пяна. Усети световъртеж и онова странно привличане на бездната, което е карало немалко хора да предприемат последния полет в живота си. Наведе се още малко напред и усети как Бойд замръзва зад гърба й.