Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 57

— Защо се спря? — тихо попита той.

Тя му описа епизода от Билбао.

— Не знам защо стана така. Просто се случи. През първите няколко седмици след него си мислех, че е било нещо като нервна криза. Но като се обръщам назад сега, вече имам чувството, че е било някакъв нервен пробив. А нервната криза ме споходи преди Билбао и след Малта.

— Искаш да кажеш, че е продължила две години и половина? — вдигна вежди той.

— Да. Мисля, че цялата ми кариера като Петра беше една дълга и изтощителна нервна криза. С апогей Билбао, тоест — Аркан.

Бойд хвърли няколко кубчета пресован торф в умиращия огън, изправи се и посегна към чашата си на перваза над камината. Когато се обърна, Стефани се беше изправила до него. Тя взе чашата от ръката му и я върна на перваза.

— Ще разкажеш ли на Александър това, което споделих с теб днес?

— Няма, стига ти да желаеш така.

— Но той ще иска да знае.

— Ще иска да знае дали си възвърнала формата си.

— А възвърнала ли съм я?

— Днес си по-уязвима отпреди.

— Това не е отговор. Възвърнала ли съм си формата?

— Страхувам се, че да.

Тя го целуна и в устата й остана вкус на померол. За вечеря той измъкна отнякъде прашасала бутилка „Клос Рене“. Видя изненадата в очите й и побърза да поясни, че дълго време е пазил тази бутилка за специален случай.

— Искаш да кажеш, че специалният ти случай е дошъл, защото ще се отървеш от мен? — присви очи тя.

— Не. Нищо подобно.

— Тогава какво?

— Сама си го изпроси…

Този път тя беше тази, която се изчерви.

Бойд отлепи устните си от нейните, но съвсем за малко. Тишината се нарушаваше единствено от тихото пропукване на огъня в камината.

— Искам да се любим — прошепна Стефани.

— Не.

— Сега не е като преди…

— Знам.

Все още я държеше в прегръдките си.

— Заради Рейчъл ли? — погледна го право в очите тя.

— Да, донякъде…

Тялото й започна да се отлепя от неговото бавно, с нежелание.

— В такъв случай извинявай… Не искам между нас да се настанява неудобството.

— Няма нищо неудобно, Стефани. Просто не желая да изпадам в едно определено положение…

— Какво е то?

Той се обърна и отново взе чашата си.

— Обичах Рейчъл. Бяхме убедени, че пред нас са дълги и щастливи години. Но не стана така. — Стефани гледаше как и последните капчици кларе напускат чашата му. — Светът, в който ти предстои да се завърнеш… Е, и двамата знаем прекрасно какъв е резултатът… Аз вече съм изгубил близък човек — човек, когото съм обичал… Не желая да изпадам в положение, което може да доведе до повторение на всичко преживяно през тези години…