Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 48

Навън бурята продължаваше да вие с пълна сила.

Стефани постепенно се унасяше. Най-сетне стоплени, пръстите на ръцете и краката й започнаха да парят. Изпиха по две големи чаши силно подсладен чай с мляко, като Бойд я предупреди да гълта направо, без да сърба. Блъскането на вятъра по стъклата им носеше странно спокойствие, вероятно защото вече бяха на топло, облечени в сухи дрехи. Тя сякаш отново се бе превърнала в дете.

Бойд изчака тялото й да генерира собствена топлина и едва тогава се зае с лечението. Свали шала от шията й и лекичко придърпа стола към зачервената печка. Вдигна десния й крак в скута си и започна да го оглежда, като от време на време лекичко го натискаше и завърташе. Накрая го бинтова стегнато и започна да дезинфекцира по-сериозните драскотини по тялото й. Всичко това беше извършено в пълно мълчание. После той й даде хапче нурофен, отведе я до леглото и й каза да заспива.

Събуди се чак следобед. Облече се бавно, позволявайки на мускулите си да прогонят сковаността. Навлече същите джинси, дебело поло, алпийски вълнени чорапи и ботуши. Навън се беше прояснило. Въздухът беше студен и кристалночист, небето имаше цвят на сапфир. Откри Бойд под навеса с дизеловия генератор. Беше навил ръкавите на ризата си, ръцете му бяха изцапани с машинно масло чак до лактите. На лицето му имаше нещо, но тя не успя да разбере дали е оток или просто мръсотия.

Той остави гаечния ключ върху някакъв омазнен парцал и попита:

— Как е кракът ти?

— Добре — сви рамене Стефани.

— А останалите части на тялото ти?

— Виж какво…

— Не казвай нищо, Стефани — спря я той. — Вече няма значение.

— Има.

— Всичко е вече минало, нека забравим.

Тя помълча известно време, после вдигна глава:

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Каква?

— Да ми отрежеш косата.

— Не съм особено добър като фризьор — направи гримаса Бойд.

— Не е и необходимо…

На следващата сутрин беше паднала слана и с това бе отбелязано началото на четиридневно застудяване. Стефани се събуди късно и бавно се надигна. Огледалото в дървена рамка над скрина беше толкова малко, че успя да отрази едва половината й лице. Трябваше да приклекне, за да види част от тъмната си коса. Подрязана късо и неравно, тя й придаваше безпомощен вид. Точно както се чувстваше… Но от това изобщо не й пукаше.

Излезе навън и установи, че земята под ботушите й е замръзнала. Небето над главата й имаше бледорозов цвят, прорязано от високи перести облачета. Бойд беше започнал сутрешния си крос без нея. Фигурата му се мярна на отсрещния баир — едва забележимо синьо-зелено петънце, което пълзеше нагоре по стръмния, потъмнял от влага ръждив склон.

Когато се върна, тя беше в кухнята. Не беше особено задъхан, но страните му бяха зачервени от студения въздух. По челото му се стичаха ситни капчици пот.