Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 50

— Естествено. Такива неща той не споделя с никого. И именно затова не е споменавал за вас.

Седмица по-късно Стефани възобнови тренировките. След още две Рошман бе повикана в Лондон за няколко дни. Стефани и Бойд решиха да направят един четиридневен поход. Бойд подбра дрехите и ги разпредели в две малки раници. Там намери място и един компас, но той я караше да определя местонахождението им по слънцето, използвайки само ръчния си часовник. Тези процедури Стефани запомни добре: в северното полукълбо часовникът трябва да бъде в хоризонтално положение, като малката стрелка е насочена право към слънцето. Линията север-юг се получава, като се раздели на две ъгълът между тази стрелка и цифрата дванадесет. След това се определят и всички останали посоки.

Глезенът на Стефани беше напълно оздравял, а волята й — калена почти колкото неговата. Това им даде възможността да се придвижват бързо, независимо от трудността на терена. Стефани изпитваше истинско удоволствие от разстоянията, които преодоляваха за един ден. Сутрин ставаха още по тъмно, движението им беше предимно по високите плата, непосредствено под върховете. В късния следобед се оглеждаха за коритото на някой поток или сечище, избираха пътя до него и бързо се спускаха надолу. Тук природата беше сурова, храна почти липсваше. Те не носеха никакво оръжие, за да убият някой елен, нито пък разполагаха с примки за птици. Единственият начин да се сдобият с някаква храна беше риболовът. В раниците си имаха по една кутийка с рибарска корда, няколко кукички и оловни тежести. Стефани се оказа напълно неспособна като рибар и за четири дни успя да улови една-единствена пъстърва. Останалото осигуряваше Бойд.

Носеха си платнища, от които правеха заслони за през нощта. На избраното за нощувка място трупаха листа и шума, върху тях, на импровизирани рамки от пръти, разпъваха платнищата. В знак на особено благоразположение Бойд бе позволил спални чували — леки и изключително компактни. Избирайки естествено защитени места, те нямаха проблем с нощувките, дори когато валеше. В тези случаи платнищата им свършиха страхотна работа.

Всеки имаше пакет вещи от първа необходимост. Сред тях фигурираше и водонепроницаем кибрит, с чиято помощ вечер палеха малки огньове, старателно оградени с камъни. На тях печаха уловените и почистени пъстърви, набучени на тънки клечки. Към тази храна Бойд добавяше по една-две бисквити. В ясни нощи я учеше да различава съзвездията: Малката и Голямата мечка, Лира и Орион.

Последната сутрин тя се събуди преди него. Все още беше тъмно, но хоризонтът на изток вече светлееше. Скоро се разсъмна напълно и над боровете надникна аленият диск на слънцето. Някъде от отсрещния склон долетя дрезгавия рев на стар елен. По-късно го забелязаха как чеше рогата си в ствола на вековно дърво. Проследиха стадото, състоящо се от няколко плахи сърни. Внимаваха да бъдат от подветрената страна на животните и да се държат на почетно разстояние. Това даде резултат — след два часа вече бяха толкова близо до стадото, че в ноздрите ги удари острата миризма на урина. Пропълзяха през малка, покрита с торф полянка, миризмата на самеца стана още по-силна. После се покатериха на невисока скала и когато надникнаха от другата й страна, видяха стадото — на броени метри под себе си, кротко пасящо сочната трева. Продължиха нагоре и скоро стигнаха върха, покрит с гранитни отломъци.