Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 47

Докато не си изкълчи глезена. Пространството пред нея беше плоско и равно, но кракът й попадна в пукнатината между два скални къса. За жалост това стана в момента, в който прехвърляше цялата тежест на тялото си върху него. Ставата пропука, острата болка бе последвана от странна топлина, която обхвана прасеца и бедрото й. Кракът се освободи заедно с падането й.

Спря се на ръба на малка локва ледена вода, абсолютно черна в нощта. Обърна се по гръб, дишайки спазматично. Бойд излая да става. Тя не се помръдна и ботушът му отново влезе в съприкосновение с ребрата й. Завъртя се на една страна и започна да се надига. Но когато прехвърли тежестта си върху десния глезен, той поддаде. Бойд отново й изкрещя.

— Не мога! — задъхано изрече тя.

Той сграбчи горния край на фланелката и изстиска вода от нея.

— Можеш!

— Глезенът ми… Изкълчен е… Боли…

— И да е счупен, все тая! Ставай и тръгвай!

Тя направи три безуспешни опита, после задъхано се отпусна върху мокрия камък. Бойд се надвеси над нея и стъпи с цялата си тежест върху болния глезен. Тя се сгърчи от болка, но от устата й не излезе нито звук.

— Ако паднеш още веднъж, ще стрия костите ти на прах! — просъска Бойд. — Чу ли какво ти казах, нещастна уличнице!

Тя направи нов опит да се изправи. Ударът изненада и двамата. Стефани не беше съвсем наясно, че го нанася, а Бойд нямаше време да го избегне. Десният й юмрук се стовари в челюстта му, ударът беше достатъчно силен, за да се чуе през воя на вятъра и плющенето на дъжда, достатъчно силен, за да го просне на земята. Но подобно на гумена топка той отскочи обратно в мига, в който тялото му докосна мокрия камък. Стефани дори не успя да вдигне ръце. Това не беше плесник, а чиста проба юмручен удар. Улучи я в дясната скула, малко под окото. Пред очите й се появиха оранжеви кръгове, после всичко потъна в мрак.

Остана да лежи неподвижно, наоколо имаше само дъжд и студ.

Когато отвори очи, Бойд го нямаше. Видя го седнал на някакъв обрасъл с мъх камък, стиснал глава между дланите си. Гледаше го как седи неподвижен, а от дрехите му капе вода. В един момент главата му се извърна към нея. Въпреки тъмнината тя видя, че в очите му вече нямаше омраза. На нейно място се беше настанила скръбта.

6.

Трябваха им два часа, за да се доберат до хижата. Тя внимаваше да не стъпва на десния си крак, а Бойд я подкрепяше.

Отначало не усещаше нито дъжда, нито вятъра, но когато пред очите им се появи блестящата вода на езеро и очертанията на бунгалата на брега, от тялото й се изпариха и последните остатъци от сила.

Влязоха в хижата и зашляпаха куцукайки към кухнята, мокри до кости. Той придърпа един от дървените столове и го извъртя към печката, после се захвана да сваля мокрите дрехи от тялото й. Започна с фланелката, заменяйки я с дебела бархетна риза, продължи с кожения клин и маратонките. Накара я да обуе сухи джинси, след което натика премръзналите й крака в дебели вълнени чорапи. Накрая уви шията й с топъл шал, сложи чайника на зачервената плоча и изчезна във вътрешността да свали собствените си подгизнали дрехи.