Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 45
Марк Бърнел
— Нямат какво да губят ли?
— Знаеш ли какво искам повече от всичко на този свят?
— Какво?
— Искам някой да ме види като жена. Искам ти да ме видиш като жена. Аз не съм мъж, който се е маскирал като жена, не съм робот, не съм машина за убиване. Когато Александър ме погледне, той вижда някакъв инструмент. Когато бях Петра, хората виждаха заплахата в мен. В очите им винаги имаше страх. Не искам да е така.
— А сигурна ли си, че искаш
— Искам някой да ме опознае.
— Този някой не е ли приятелят ти във Франция?
За миг я обзе чувство на вина. После изникна перспективата.
— Лорен беше сладък. Имахме хубави моменти заедно, но връзката ни беше случайна. И не би могла да бъде нещо друго, тъй като аз не можех да му кажа коя съм в действителност. Той изобщо не ме познаваше. А ти би могъл…
Замълчаха.
Очите на Бойд продължаваха да отбягват нейните.
— Погледни ме, за бога! — примоли се тя.
Той не можеше да го стори.
— Аз съм жена на двадесет и седем и стоя гола пред теб. Направи нещо… — Остана озадачена от изтъняването на гласа си: — Моля те!
— Не е толкова лесно — преглътна той. — Аз… Аз не зная какво да мисля…
В гласа му се долови странна безпомощност.
— Не е нужно да мислиш.
— Аз не съм като теб — отвърна с въздишка той.
— Това е едно от нещата, поради които по-лесно те харесах.
— Ти не ме харесваш.
— Грешиш, харесвам те — държеше на своето Стефани.
— Ако ме срещнеш на някоя оживена градска улица, изобщо няма да ме забележиш.
— Тук не сме в града.
— Облечи си пуловера, Стефани.
— Искам да се любим — прошепна тя.
— Не.
Усети как я обзема паника.
— Тогава ме чукай!
— Не! — отвърна с гримаса той.
— Нека аз да те изчукам!
— Не!
— Няма да правиш абсолютно нищо!
— Върви да си лягаш.
— Унижаваш ме!
— Сама се унижаваш.
Стефани направи крачка напред. Бойд остана на мястото си до печката.
— Знам, че ме искаш.
— Не те искам.
— Лъжец. Видях как ме гледаш, докато бягаме, докато разгрявам, когато и двамата сме потни… Знам какво си мислиш, защото и аз си мисля същото…
— Престани!
Тя направи нова крачка напред.
— Имал ли си някоя след Рейчъл?
— Достатъчно!
Тя вече беше на една ръка разстояние от него.
— Имал ли си?
— Казах ти — достатъчно!
Вратичката на печката все още беше отворена. Върху корема й заиграха виолетови отблясъци.
— Знам, че не искаш да си отида. Усещам го…
— Стефани!
Тя хвана ръката му и я дръпна към себе си. Пръстите му докоснаха нежните косъмчета между краката й.
— Ако искаш, можеш да си представиш, че чукаш нея…
Светлината в очите му угасна.
Той рязко я блъсна и освободи ръката си. Тя политна назад и се удари в ръба на масата. Тялото й се прегъна над умивалника. Мигът беше пропуснат, голотата й изведнъж стана тромава и някак нелепа. Бойд й отправи поглед, изпълнен с омраза.
— Имаш шейсет секунди, за да се облечеш! — процеди той.
Стартираха от началото на трасето. По тъмно то беше доста опасно. След това Бойд й подвикна да завие надясно и зад гърба им остана единствената относително равна повърхност, която можеше да се види в околността. Нощта беше отвратителна: проливен дъжд, гръмотевици, пронизващ студ, ярки светкавици. Склонът стана по-стръмен, тревата отстъпи място на мъхове и скали. Те се спъваха и пързаляха, кълчеха глезени и китки, удряха пищяли, колене и длани.