Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 39

Хижата беше близо до езерото, сгушена в дъното на полянка, покрита с нежна тревица. Достатъчно високо, за да не бъде залята от придошлата вода. На петдесетина метра по-нататък се виждаха три продълговати бараки с покриви от гофрирана ламарина. Между тях и хижата се намираше просторен гараж, който се използваше и като работилница. Отзад имаше навес, под който бяха наредени дървата за огрев, а още по-нататък — друг, издигнат за подслон на дизеловия генератор.

При предишното й посещение бяха само двамата с Бойд, тъй като беше зима. Но през летните месеци той провеждаше тук нещо като курсове на открито, които имаха за цел да повишат чувството за колективизъм у хора, свикнали да работят сами, обикновено зад бюро. Понякога фирмата клиент искаше от него да идентифицира определени качества у индивидите, които му изпращаше. Кой притежава дарбата на лидер, но не подозира това? Кой се мисли за лидер, но на практика не показва подобни качества? Кой е бунтар по рождение?

Курсовете започваха през май и приключваха през септември. Мъжете и жените, които Бойд наемаше в своя помощ, бяха негови бивши колеги от въоръжените сили. А през зимата, когато нямаше курсове и това място опустяваше, Бойд беше на разположение на своите приятели. В тази категория също преобладаваха военните, но само хора със специални изисквания. Или такива, които се нуждаят от тежки физически натоварвания. Или Александър…

Ланд ровърът рязко спря пред хижата.

— В момента имаме една група, затова ще отседнеш при мен — рече той. — Вероятно ще се срещаш с тях, но не бива да завързваш разговор. Ясно ли е?

— Да.

— Същото важи и за персонала. Нито дума с никого!

— Както кажеш…

— Точно така, Стефани! — свирепо изръмжа Бойд. — Както кажа!

Първите две седмици бяха подчинени на рутина, която й беше до болка позната. Вратата на спалнята отхвръкваше на пантите си още по тъмно, следваше тичането в студа и терапевтичната жега на душа, закуска върху старателно изтърканата с четка кухненска маса. Бойд рядко се хранеше заедно със Стефани. Времето между закуската и обяда запълваха с упражнения по бойни изкуства — нападение и защита. В повечето случаи с голи ръце, но понякога и с хладно оръжие. Той я накара да си припомни позабравените умения, с чиято помощ обикновената домашна вещ се превръща в оръжие, как се убива с кредитна карта и как се парализира противника с обикновен кламер. Изучаваха заедно уязвимите точки на човешкото тяло — стави, артерии, органи…

Упражненията обикновено се провеждаха в гаража — достатъчно голям, за да побере три камиона. Край две от стените имаше специални ракли, на които бяха поставени лодки каяци. В дъното имаше дървена пейка и тежък работен тезгях, над който имаше дъска с омаслени инструменти. От тавана висеше боксьорска круша и на даден етап той започна да я учи на основните похвати от тайландския бокс. Самият спорт не го интересуваше, но изпитваше искрено възхищение от гъвкавостта и пъргавината на майсторите.