Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 37

— Виж какво, Стеф…

— Стеф ли?! — яростно изфуча тя. — Казвате го така, сякаш се познаваме от години!

— Опитвам се да се държа приятелски, нищо повече.

— Не си губете времето. И моето също…

— Не е нужно да се държим враждебно…

— Защо ми задавате всички тези въпроси? — окончателно побесня Стефани. — Какво си въобразявате, че ще научите от моите отговори?

— Става въпрос за една рутинна преценка — смутено отмести очи Палмър.

Стефани се усмихна и това беше достатъчно. И двамата разбраха, че лъжата просто не минава.

— Питал ли сте се някога какво изпитва човек, когато убива друг човек? — тихо попита тя. — В смисъл на психолог или какъвто сте там… Предполагам, че сте мислил по този въпрос. От професионална гледна точка.

Палмър се чудеше какво да отговори.

— Да погледнеш жертвата в очите, като и двамата сте наясно какво следва… А после да натиснеш спусъка… Или да забиеш ножа до дръжката и да усетиш как горещата кръв блика от раната и облива пръстите ти… Ако желаете, аз мога да ви обясня тези неща, при това до най-големи подробности. Но това няма да означава нищо, просто защото не аз съм тази, която може да ви предаде подобни неща. Същото и с отговорите на въпросите, които ми задавате. Те няма да ви разкрият нищо за мен. Вие сте теоретик, а аз съм реалност. Никога няма да разберете каква е разликата между нас.

Стефани скочи на крака и започна да обикаля около масата, постепенно стеснявайки кръговете.

— Я се погледнете! Облечен сте небрежно, вероятно защото си въобразявате, че така по-лесно ще преодолеете всичко онова, което ни разделя. Прочел сте досието ми, след което сте решил, че трябва и да ми хвърлите едно око, нали? Специално за мен ли си направихте тая прическа?

Мълчанието беше знак на потвърждение. Тя спря на място, облегна се на масата и кръстоса крака почти под носа му. Едва сега усети леденото спокойствие, което беше предвестник на пълния контрол. Палмър беше пребледнял като сняг.

— Намираш се в зона на бойни действия — прошепна тя. — Криеш се сред купчина трупове. Гледаш как войници от редовната армия изнасилват младо момиче, след което му отрязват главата. И през цялото време се заливат от смях — тези доскорошни хлебари, учители и фермери. Станеш ли веднъж свидетел на подобно нещо, то остава в паметта ти завинаги, като татуировка върху кожата… Остава само един въпрос: как съумяваш да се справиш с него?

Очите му са сиви, отбеляза тя. И немигащи.

— Вие сте психиатър, трябва да знаете.

Той поклати глава.

— Точно така. И аз не знам. Човек просто се справя… Докато дойде моментът, в който вече не може да го прави… — Обърна му гръб и добави: — Не приемайте нещата лично, защото грешката не е ваша. Но искам да ви кажа, че повече няма да отговарям на патетичните ви въпроси. А на Александър можете да кажете каквото ви хрумне. На мен изобщо не ми пука…