Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 40

Обядът беше съвсем мизерен — зеленчукова супа, хляб и вода. Въпреки това Стефани знаеше, че по време на следобедните занимания най-вероятно ще повърне и него. И това обикновено се случваше. Бойд не приемаше, че е тренирала достатъчно усърдно, преди да я види как се превива на пода и повръща от изтощение. Кросовете им бяха тежки и продължителни. Тичаха направо през високата до кръста трева, под която се криеха опасни за глезените дупки и камъни, катереха и се спускаха по невероятно стръмни склонове, където и най-добрите маратонки не вършеха работа. Краката им затъваха до глезените в локви с мазна застояла вода, миг по-късно нагазваха в размекнати полета от торф, пред които и най-гъстата кал приличаше на гладък асфалт. Стефани си спомни едно свое откритие в миналото: нищо не изсмуква силите по-бързо от торфената кал.

Тичаха независимо от капризите на природата — по време на свирепи бури, шибащи полухоризонтални дъждовни струи, под непоносимо горещите лъчи на лятното слънце. Дори при сравнително ниски температури на въздуха, слънцето в северната част на Шотландия прогаря кожата по същия бърз и болезнен начин, по който го прави на някой южен плаж. Мъглите бяха единственото изключение — само тогава районът на действие се ограничаваше в близост с хижата. А промените във времето наистина си ги биваше: имаше дни, в които годишните сезони се изреждаха само до обяд, а следобед започваше напълно нов цикъл.

Фактът, че знаеше какво я очаква, изобщо не намали болката. Мускулите й горяха в протест, отдавна забравили подобни усилия. После болката се превърна в тръпки, наподобяващи началната фаза на маларията. Охлузените и порязани места по тялото й не можеха да зараснат от постоянното повторение на атаките срещу тях. Бойд я държеше на ръба на изтощението и тя знаеше защо: той искаше да провокира реакция. Физическа, емоционална или и двете заедно.

Преди четири години беше успял да я заблуди. Но задачата му беше именно тази — да я накара да се откаже и да избяга. Режимът непрекъснато се затягаше и в крайна сметка плътно се доближи до откровеното насилие. Но този път беше по-различно. Вероятно защото при предишното й посещение между тях се бяха случили много неща. Отношенията им бяха еволюирали. Преди четири години това бяха отношения между старшина и новобранец, но сега вече бяха друго — отношения между ментор и способен ученик. Зад гранитната си фасада Бойд дълбоко се гордееше с нея, в отношението му се прокрадваше и нещо като респект. Тя изпитваше същото. Двете страни на уравнението постепенно се уравновесиха. А в хода на този процес се появи и нещо друго. Нещо като подмолно и едва доловимо сексуално привличане.