Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 41

Никой от двамата не призна негово съществуване. Никой не искаше да го стори.

Бойд бе съхранил способността да демонстрира заплашително поведение, но вече не го правеше сляпо. Вече се беше провалил в опитите да я прекърши. Бавно, но неумолимо двамата започнаха да се опознават. И скоро откриха, че не са толкова различни. Елементът на враждебност, върху който се градеше цялата тренировъчна система на Бойд, започна да се разпада. Той знаеше, че Стефани винаги ще изпълни онова, което й е наредено. А дори и ще го преизпълни, просто за да му покаже, че духът й остава непреклонен и той няма сили дори да го накърни… Един намек, че това още по-малко може да бъде сторено от човек като Александър.

Вечер Бойд й позволяваше да вземе вана вместо обичайния душ, оставяше й време да обърне внимание на многобройните си натъртвания и порезни рани. Докато тя се киснеше във ваната, той приготвяше вечерята. Понякога се хранеше заедно с нея, но в повечето случаи избягваше да го прави. След вечеря сядаше пред камината с книга в ръка, или пък се оттегляше в малкия си кабинет и затваряше вратата след себе си. Тя беше свободна да прави каквото пожелае. А това означаваше само едно — да си легне по най-бързия начин, за да може да поспи преди напрегнатата програма, която я очакваше още от ранни зори.

Седя на гладък камък в близост до горичка калини. Тънките клони на стройните дръвчета са превити под тежестта на големи гроздове яркочервени плодове. Според Бойд това е сигурен знак, че настъпващата зима ще бъде люта. Той може и да е прав, но според собствените ми прогнози ледовете ще се появят значително по-рано.

Седмиците бавно се нижат, а напрежението между нас нараства с часове. Давам си сметка, че не постъпвам по най-добрия начин, тъй като реагирам зле на непрекъснатите му провокации. Но аз съм си такава. Винаги използвам влошаването на нещата като шпора, която забивам дълбоко в корема на коня.

Вече ясно усещам промяната. Тялото, което имах доскоро, бързо се смалява и втвърдява, дори и формите му се промениха. Предпочитанията ми, скрити дълбоко в мен, продължават да бъдат на страната на това, което бях — здрава, щастлива, женствена… Но една друга част от същността ми буйно приветства промяната и открито се наслаждава на новото ми състояние. Физическото втвърдяване улеснява и укрепването на духа ми. Вече ми е трудно да философствам над това, което правя. Вероятно именно в това е смисълът на всичките трудности, които Бойд трупа пред мен. Колкото по-добро става физическото ми състояние, толкова по-рядко ще ме ръчка в ребрата той. А и охотата му за това видимо намалява.

Това би трябвало да ми доставя някакво удоволствие, особено в ограничените рамки на сегашното ни съществуване. Но не го прави. Бих искала да попитам какво става, но не мога. Точно както не мога да отговоря, когато той ме пита за времето, през което бях Петра. Не защото не искам да му дам информация, а защото не искам тази информация да стигне до ушите на Александър. Вероятно част от причините за сегашния ми дискомфорт се крият именно тук — не желая да гледам как един изключително силен и независим мъж като Бойд играе ролята на доносник на змия като Александър.