Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 36

Марк Бърнел

Отначало изпита само разочарование, което на по-късен етап премина в досада и хаплива язвителност.

— Я да видим — мърмореше под нос Палмър. — Турският трафикант на оръжие Салман Рифат… Пред господин Александър сте признала, че се е наложило да преспите с него, за да спечелите доверието му и да си осигурите достъп до документите, които е пазел във вилата си.

— Да преспя ли?

Палмър се раздразни от семантичното уточнение, което бе принуден да направи.

— Да правите секс с него — глухо изръмжа той.

— Е, и какво?

— Бих искал да знам как се чувствате в подобни случаи…

— Как се чувствам ли?

— Да.

— Ами, претъркана…

— Нямах предвид това — поруменя той.

— Знам какво имахте предвид! — остро отвърна Стефани. — Но се чувствах претъркана, ясно ли ви е? И знаете ли защо? Защото Рифат има хуй с дебелината на вашата китка, който искаше да натика във всяка дупка, която зърнеше по тялото ми. А аз му позволих това, защото то беше част от работата ми.

В отчаян опит да възстанови самообладанието си, Палмър започна да дращи нещо в бележника.

— Ясно, разбирам, много добре — механично мърмореше той.

— Много добре ли?! — изгледа го Стефани.

— О, извинете — намръщи се той. — Не исках да прозвучи така…

— А как искахте да прозвучи? Като състрадание? Като разбиране?

— Вижте, опитвам се да ви помогна…

— Нека ви разкажа това, което зная за Салман Рифат — прекъсна го Стефани. — Той е трафикант на оръжие. Чаровник и едновременно с това чудовище. Пада си по разни неща… — Поколеба се за момент и погледна в краката си: — Много обичаше да му правя стриптийз, но не в спалня, а в обикновена дневна. Докато се събличах той искаше от мен да му правя разни неща и аз ги правех. Но краят винаги беше един и същ. Той има имение в Гърция, където се произвежда зехтин. И независимо в коя точка на света се намира, в джоба му винаги има едно-две шишенца домашен зехтин. Направени са от тъмносиньо стъкло и се затварят с миниатюрни коркови тапи. Най-много му харесваше да ме наведе над нещо — гърбът на дивана, масичката — след което да излее няколко капки от този зехтин на гърба ми, точно върху гръбначния стълб. Обичаше да гледа как мазнината се стича по кожата. По това си падаше. Караше ме да се местя наляво-надясно и страшно се възбуждаше. Едва дочакваше олиото да слезе до дупето ми и започваше да ме шиба — яко и продължително, и на двете места…

Замълча и вдигна глава. Палмър я гледаше втренчено и сякаш беше спрял да диша.

— Затова когато ме питате какво съм почувствала, аз казвам, че съм се почувствала претъркана. Запишете си го в шибания бележник! Покрай всички останали глупости, които трябваше да издрънкам, това също ще помогне на Александър да чуе това, което иска.