Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 31
Марк Бърнел
Сряда следобед. Болестотворната сутрешна влага е отстъпила място на дъжда. Седяха в кабинета на Александър. Два от прозорците бяха отворени. Пороят поглъщаше звуците на обичайния трафик по Ембанкмънт.
Александър запали един ротманс:
— Разкажи ми за Аркан.
Аркан и неговите „тигри“.
— Какво за него? — попита Стефани и усети как кожата на ръцете й настръхва.
— Носи се слух, че Петра Ройтер го е убила.
— Никога не съм чела за такова нещо.
— Не го пише във вестниците.
Стефани се облегна назад на стола си.
— Аркан беше куче, а не тигър. И умря като куче. Беше очистен, а не убит.
— Ти ли го направи?
Стефани затвори очи. Беше 15 януари 2000 година. Аркан или Желко Разнятович — както се казваше в действителност — пресича фоайето на белградския хотел „Интерконтинентал“. За частица от секундата погледите им се срещат. За него тази частица е последната в живота му. Тя е въоръжена с „Хеклер & Кох“ и се цели в главата, тъй като източниците на Стърн предупреждават, че Аркан ще носи бронирана жилетка. Което впоследствие се оказва истина. Три от куршумите, които изстрелва, попадат в целта.
— Очевидци твърдят, че убийците са били двама. Кой е другият?
— Няма значение. Той е мъртъв.
Стефани забеляза нещо странно в реакцията на Александър. Изненада ли беше това? Или просто отвращение или смайване? Не успя да го определи.
— Поръчката дойде чрез Стърн, така ли? — попита той.
— Да.
— Без да изяснява самоличността на клиента?
— В началото, да — кимна Стефани. — Стърн нарече поръчката вътрешна работа.