Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 32

— Как го изтълкува ти?

— Слободан Милошевич!

Александър се замисли за миг, после кимна.

— Съгласен съм. Предполагам, че никога не си виждала Милошевич, нали?

— Не, но съм се срещала с кретена Марко, който му се пада син.

— Как стана това?

— Стърн организира среща с един посредник. Аз напуснах Белград и заминах за Пожаревац.

— Родният град на Милошевич?

Стефани кимна.

— С посредника — белгиец на име Марсел Класен — се срещнах в парка „Бамби“. Представлява нещо като увеселително градче, построено от Марко Милошевич, но е много гадно.

— И той беше там, така ли?

— Да. Заедно с Малиция Гаич.

— Коя е тя?

— Приятелката му. Има дете от него.

— Ти знаеше ли за някакви нейни връзки?

— Само за една — с някакъв пластичен хирург, който явно си падаше по големите цици.

— А какво ще кажеш за Марко?

— Правеше се на бизнесмен.

— Но ти беше на друго мнение, така ли?

— Бях на мнение, че той е едно огромно слонско лайно. Прическата му беше като на тъпите рокери — нещо като спици, намазани с брилянтин. Носеше дрехи в стил Томи Хилфигер.

— Той показа ли с нещо, че познава белгиеца?

— Показа го по начина, по който разговаряше с него. Останах с впечатлението, че Класен не иска да го виждат с Марко.

— Мислиш ли, че Марко му е предал информацията?

— Какво имаш предвид?

— Паркът „Бамби“ беше само място на срещата или и Марко беше участник в нея?

— Съмнявам се — поклати глава след кратък размисъл Стефани. — Искам да кажа, че Класен беше само посредник. Ако Марко беше замесен, той щеше да предаде информацията директно на мен. Тоест, нямаше да има нужда от Класен.

— Но въпреки това е станало ясно, че двамата се познават. Това предполага предишни операции. Които може би включват и други членове на фамилията.

— И аз си го помислих.

— И какво стана после?

— Двамата с Класен се върнахме с колата в Белград и той ми предостави информацията.

— Която беше?

— Къде да получа оръжията, къде да се срещна с втория стрелец, каква е програмата на Аркан.

— Защо избра „Интерконтинентал“?

— Защото е едно приятно и открито място, което винаги е пълно с готови да се паникьосат хора.

— Ти ли уби бодигарда Момчило Мандич?

— Не. Моята цел беше Аркан. Вторият стрелец имаше грижа за прикритието. И за всички останали.

— Доколкото си спомням, имаше заподозрени и дори арестувани. Мъж на име Душан Гаврич, който беше ранен…

— Това, че са стреляли по него, не означава, че е виновен, а само че не е имал късмет. Или е проявил небрежност. Казвайки това, аз веднага ще добавя, че не бих искала да съм на негово място веднага след ареста.

— Името на Петра се свързва и с други убийства в региона. Какво ще кажеш за Павел Булатович?

— Не.

Но Стефани помнеше всички детайли. Министърът на отбраната на Югославия обядваше в белградския ресторант „Рад“ — заведение, което се намираше до един стадион. Стрелецът беше пуснал три дълги откоса от своя калашников направо през витрината, след това беше прекосил ресторанта, за да изчезне през футболния терен. Това се случи толкова скоро след убийството на Аркан, че Стефани се запита дали двете не бяха поръчани от един и същ човек.