Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 29

— Разкажи ми за него.

— След Малта дълго време сканирах уебстраниците, търсейки някакви послания за Петра. Не очаквах да открия нещо, но той беше там и стреляше на тъмно. Отговорих му и започнахме да си кореспондираме. Отначало и двамата бяхме крайно предпазливи, после той каза, че ако се интересувам, имал задача за мен.

— Как се развиха по-нататъшните ви отношения?

— Стигнахме до споразумение. Аз се съгласих той да действа от мое име. Стана ми нещо като агент. Идеята се оказа много удачна, тъй като вече не се налагаше да се срещам с клиента очи в очи. А със Стърн никой не се беше срещал. Беше запазена анонимността на всички. Стърн се шегуваше, че нашите отношения са пример за идеалната електронна търговия. Твърдеше, че Интернет е измислен за хора като нас.

— Звучи така, сякаш вие двамата сте били създадени един за друг.

— В отношенията ни нямаше слаби страни.

— Предполагам, че си му плащала, нали?

— Вземаше петнадесет процента от всички хонорари, които ми се полагаха. Отделно му заплащах за редица допълнителни услуги.

— Например?

— Информация — обща или конкретна. Проверени хора за контакт в непознати градове. Ей такива неща…

— Това не те ли притесняваше?

— Не особено. Знаех, че и той ще загуби пари, ако позволи нещо да ми се случи. А Стърн мрази да губи пари.

— Не сме ли всички така?

Тя се изненада от тона му, но замълча.

— Знаеш за какво говоря, нали?

Знаеше, при това прекрасно. Но въпреки това отговори отрицателно.

— Един милион и осемдесет хиляди долара, плюс-минус някакви дребни суми за разноски.

— Тези пари си ги спечелих! — твърдо отвърна Стефани.

— Но те са наши.

— Не, те са на Петра.

— А Петра беше наша собственост.

— Петра не беше ничия собственост. Нито тогава, нито днес.

Кръвта започна да се оттича от лицето на Александър.

— Ти ще върнеш тези пари! — просъска той.

— Готов ли си да се обзаложим? — хладно го изгледа тя.

— Петра беше наше творение. Ти играеше една роля, нищо повече.

— А какво ще кажеш за нещата след Малта?

— Говорим за пари, спечелени преди Малта — поправи я той.

— Знаеш ли какво? — изправи се тя. — Пет пари не давам дали говорим за период преди Малта или след Малта! Аз бях Петра. И винаги съм била Петра. Ако искаш тези пари обратно, ще трябва да ме дадеш под съд!

4.

Първата седмица е най-тежката. Сутрин си говорим в кабинета му, но понякога използваме залата за конференции или офис, който виждам за пръв път. Винаги сме само двамата. От време на време той си записва нещо в бележника, като се пази да не го видя. На обяд правим почивка — обикновено един час, след което продължаваме до пет или шест. Толкова много време в неговата компания ми докарва нещо като клаустрофобия.