Читать «Инструмент за убийства» онлайн - страница 256
Марк Бърнел
Това беше вечерта с него, за която беше мечтала винаги. У дома, сами, отпуснати, без планове. Успяха да пропъдят утрото по някакъв начин. Комаров предложи да отидат във „Ферие“ — първия им ресторант. Но Стефани отказа, мотивирайки се, че не желае да го дели с никого. В такъв случай „Ферие“ ще дойде тук, обяви той. Домати и моцарела със свеж босилек, следвани от риба тон на скара със сос винегрет, подправен с червен пипер, и петел, задушен във вино и подправки. За пиене получиха ледено „Мерсо“, следвано от бутилка „Пойлак“. Любиха се на пода в дневната, пресушавайки заедно последните остатъци от виното, като използваха само една чаша. По-късно, вече готови за сън, отново се любиха — този път по-сдържано, долавяйки ясно подтекста на мълчанието.
Шепнаха си известно време в мрака, после Комаров заспа. Минаваше три след полунощ. Стефани остана будна, заслушана в равномерното му дишане. В четири без петнадесет тихо се плъзна от леглото, отиде на пръсти в дневната, затвори след себе си и набра номера. Разговорът продължи десет минути. След него тя облече дрехите, които беше купила от „Стокман“ в Хелзинки. В кухнята откри бележник и писалка. За съставянето на няколко кратки изречения отидоха петнадесет минути. Върна се в спалнята само веднъж. Остана на прага, в очите й напираха сълзите. Пусна бележката на пода, обърна се и излезе.
Когато стъпи на Пето авеню, часът беше четири и двадесет. Продължаваше да вали. Колата беше тъмносиньо Бе Ем Ве. Отвори дясната врата и седна.
— Допуснах, че ще си ти…
Роузи Шодхъри се усмихна с разбиране. Пътуваха в мълчание, докато прекосиха моста Трайбъро и излязоха на Гранд Сентръл Паркуей.
— Трябваше да го допусна още от самото начало, защото ти беше прекалено различна. Не само по-стройна и по-тренирана, но и по-уверена. Но когато те видях в Цюрих с този белег на дясната буза и бинтована дясна ръка… Тогава ми каза, че си посещавала курс по карате, нали?
— Да.
— В някакъв клуб на Севън Систърс Роуд?
— Точно така.
Стефани не успя да сдържи загрижената си усмивка.
— Не мога да повярвам, че съм пропуснала всичко това…
Роузи — една жена, която прекрасно е знаела, че това, което върши, е отвратително, но въпреки това го е извършила. Точно както беше постъпила Стефани, когато беше Лайза — зависимата от наркотици проститутка. Разликата беше там, че Роузи е вярвала в нещо, докато Стефани — не. И въпреки това й се възхищаваше… Противоречие ли? Че какво от това. Самата тя е противоречие…
— Не допусках, че той ще се навие — промърмори Роузи.
— Аз също.
— Старият мръсник рядко позволява да го изненадат…
— Ако не беше ти, дори нямаше да се опитам.
— Наистина ли?
Стефани тръсна глава.
— Със сигурност щях да рискувам и да направя опит за бягство.
— Радвам се, че не го направи. Щеше да се провалиш.
— Сигурно. Но ти няма да ми покажеш, че съм сбъркала, нали?
Роузи само се усмихна.
